Робин Кук - Признаци на живот

— Какъв пазач?

— Пазачът, дето нахлу с двамата доктори при инцидента. Азиатската мутра в униформа. Видя ли оръжието му?

— Не, не забелязах, че е въоръжен.

Робърт умееше да променя темата. Сега ставаше дума за техните взаимни отношения и тяхното бъдеще, а той изведнъж намесва някакъв пазач.

— Носеше на кръста си „Колт Питон 357“. Нима се мисли за някакъв азиатски Хари Мръсника?

Малко след единайсет часа вечерта доктор Уингейт влезе в любимата си лаборатория. Цялата клиника бе притихнала и потънала в мрак. Той смени престилката си с нова, чиста и изми много грижливо ръцете си. Спокойно би могъл да изчака до сутринта, но нямаше търпение да разбере как се развиват осемте яйцеклетки, извадени днес от Мариса.

Доста голяма част от следобеда му бе ангажирана с формалности около нещастието с Ребека Зиглър. След това се бе върнал в лабораторията, за да открие, че сестрата се беше справила отлично с подготовката на спермата. Беше разпределила и яйцеклетките, всяка в отделно малко съдче с органична култура. Към два часа следобед доктор Уингейт бе прибавил по около 150 000 подвижни, енергични сперматозоида, а после отново ги бе поставил в инкубатора с 5% въгледвуокис, 98% влажност и 37°С температура.

Доктор Уингейт включи светлината на мощния си микроскоп и извади от инкубатора първото съдче, сложи го под микроскопа и видя, че яйцеклетката бе оплодена от един сперматозоид, дележът на ядрото бе започнал. Провери след това съдчетата подред и за своя голяма радост установи, че всички са оплодени. Прехвърли внимателно зародишите в свежа хранителна среда, като добави повече физиологичен серум, и ги върна в инкубатора.

След като приключи с всичко това, се премести на телефона. Въпреки късния час позвъни на Бюканън. В себе си се оправдаваше, че за хубавата новина никой нощен час не е прекалено късен. Телефонът звъня пет пъти последователно, тъкмо мислеше да затвори и чу гласа на Робърт.

— Съжалявам, че ви звъня толкова късно — каза лекарят.

— Няма проблеми — отвърна Робърт. — Работех в кабинета си, а това е линията на моята съпруга.

— Имам чудесна новина за вас, мили хора.

— С удоволствие ще я чуем — каза Робърт. — Почакайте само за миг да събудя Мариса.

— Може би не е разумно — съжали я доктор Уингейт. — Бихте могли да й я предадете и вие или сутринта да й позвъня аз. След изживените днес страдания редно е да я оставим да се наспи.

— Тя ще иска да ви чуе — увери го Робърт. — Освен това ще си заспи веднага след разговора. Това никога не й е било проблем. Почакайте така.

След кратко време се чу умореният глас на Мариса.

— Извинявайте, че ви събуждам, но вашият съпруг ме увери, че не бихте имали нищо против.

— Той ми каза, че има добри новини.

— Наистина — бе отговорът. — Всичките осем яйцеклетки са вече сполучливо оплодени. Стана много бързо и аз съм настроен оптимистично. Обикновено около осемдесет процента от яйцата се оплождат, така че пожънахме голяма реколта.

— Чудесно! — каза Мариса. — Означава ли това, че прехвърлянето им в мен ще бъде успешно?

— Ще трябва да бъда честен — отговори лекарят. — Не зная дали тези две неща са свързани, но няма да ви боли.

— Кое направи сегашния цикъл по-различен от другите? — запита Мариса. — При последния цикъл нито една яйцеклетка не се оплоди.

— И аз бих искал да знам — сподели откровено доктор Уингейт. — В някои аспекти фертилизирането остава мистериозен процес. Не познаваме причините за различните му вариации.

— Кога ще пренесете зародишите?

— До не повече от четирийсет и осем часа. Още утре сутринта ще проверя как се развиват.

— И ще ми вкарате четири ембриона?

— Точно така — отговори доктор Уингейт. — Както ви казах и преди, нашият опит показва, че прехвърлянето на повече от четири води до по-голям брой бременности, без да повишава ефикасността. Останалите четири ще замразим, за да ги ползваме, ако се наложи.

— Да се надяваме, че още първото пренасяне ще е успешно.

— Всички се надяваме на най-доброто — каза лекарят.

— Стана ми много жал, когато научих за самоубилата се жена в клиниката днес — подхвана нова тема Мариса. Тази трагедия занимаваше мисълта й цялата вечер. Мислеше си през колко ли безуспешни цикъла бе преминала горката Ребека Зиглър, за да стигне до това състояние. Оприличавайки себе си с нея, не можеше да се избави от предчувствието за пореден свой неуспех. Тъй като бе преживяла вече доста несполуки, може ли да бъде оптимистка за настоящото фертилизиране? Ще бъде ли новият неуспех в състояние да извади и нея от психическото равновесие?