Робин Кук - Признаци на живот

— Основно вашият проблем е в раздвоението ви да вземете решение — каза Линда след около половин час събеседване. — Имате две възможности: или да се примирите с безплодието и да изоставите всякакви опити за лечение, както ви съветва вашият съпруг, или да продължите лечението, а то ще рече да продължите стресовата ситуация от лечението, да продължите неудобствата в семейните ви взаимоотношения, да продължите пилеенето на пари, както се изразява съпругът ви, и да увеличавате цялото напрежение, без да имате сигурност за успех.

— Никой досега не го е формулирал пред мен тъй ясно и сбито — отвърна доволна Мариса.

— Мисля, че е важно човек да е наясно — продължи Линда — и да е честен, честен пред самия себе си. Трябва дълбоко да осъзнаете избора си и тогава да вземете най-правилното решение.

Постепенно Мариса започна да чувства по-голям вътрешен комфорт, а с това и по-дълбоко самовглъбяване.

— Един от най-тежките ми проблеми е, че не мога сама да реша коя посока да избера — призна откровено тя.

— Да, наистина — каза Линда.

— По отношение на моите прояви Робърт употребява термина „идея фикс“ — сподели Мариса.

— Вероятно е прав — последва разсъждението на Линда — и всичко се влошава, когато се добавят и емоционалните моменти: това люшкане между издигане и падане, това мятане от надежда към отчаяние, от тъга към гняв, от завист към самообвинение.

— Какво имате предвид под завист? — запита Мариса.

— Ами завистта, която ви обзема спрямо жените с деца — дойде отговорът. — Болката, изпитана, когато виждате майки с деца по улиците и магазините, изобщо навсякъде около вас.

— Също както и ядът ми спрямо майките в моята ежедневна педиатрична практика, по-специално към тези, които се отнасят небрежно с децата си според моите разбирания.

— Съвсем точно — каза Линда. — Няма по-неподходяща специалност от педиатрията за жена, страдаща от инфертилитет. Защо не сте си избрали нещо друго, когато е трябвало да специализирате? — Линда се разсмя, а с нея и Мариса. Педиатричната практика беше истинска жестокост за жена в нейното състояние и обкръжение. Вероятно това бе едно от основанията й да отбягва службата си.

— Ядът и завистта са неизбежни. Не се опитвайте да ги потискате само защото ги считате за нередни — посъветва я Линда.

„По-лесно е да го кажеш, отколкото да го направиш…“ — помисли тя.

— Преди да се разделим — прекъсна мисълта й психоложката, — искам да подчертая, че занапред ни предстоят много подобни срещи. Ще разглеждаме всичко до отделни детайли и се надявам, че ще можем да приобщим Робърт към някои наши изводи. Искам да ви предупредя обаче да не въплъщавате мечтите си за дете в някаква настойчива надежда. Моето внушение е да си поставите определени граници на опитите за оплождане. Доколкото разбрах, това е четвъртият път, нали?

— Точно така. Утре ще пренесат зародиша.

— Погледнато статистически, четири опита не са достатъчни — подчерта Линда. — Вътрешно трябва да сте готова поне за осем, преди да вземете решение да се откажете. Опитът на клиниката говори, че най-високата резултатност е около осмия цикъл. Ако след осмия опит не постигнете бременност, би трябвало да се откажете и да помислите за други възможности за дете.

— Робърт ме съветва да потърсим другите възможности още сега.

— Предполагам, че той ще прояви повече сговорчивост, ако му кажете, че сте си поставили граница за опитите и че те няма да продължават до безкрай. Опитайте да го убедите.

— Ще видя какво мога да направя — каза Мариса, но като си припомни последните му думи, оптимизмът й се изпари.

— Имате ли други въпроси засега? — запита Линда.

— Да — отговори Мариса след кратко колебание, — споменахме въпроса за вината съвсем бегло, а той е голям проблем за мен. Навярно понеже съм лекарка, страшно се безпокоя, че не бях в състояние да разпозная инфекцията, довела до блокиране на тръбите ми.

— Напълно ви разбирам. Съвсем естествено е да мислите така. Занапред ще се опитваме да променим мисленето ви. Вероятността някаква грешка в поведението ви от миналото да е била причината е безкрайно малка, освен ако не е било венерическа болест.

— Откъде мога да знам — почти проплака Мариса. — Чувствам се задължена да ви открия това. То постоянно ме тревожи.

— Добре, съвсем сигурно в бъдеще ще се занимаем много по-задълбочено с този въпрос. — И Линда отвори бележника да определи следващото посещение на Мариса. След това се изправи. Същото стори и Мариса.