Робин Кук - Признаци на живот

— Колко е красиво! — извика възторжено Мариса.

Трудно й беше да повярва, че наблюдава току-що започващия живот на едно от своите деца. Ембрионът, намиращ се в двуклетъчен стадий, изглеждаше прозрачен в кристалнобистрата хранителна култура. За нещастие тя не беше в състояние да види хаоса, изявяващ се на молекулярно ниво в зараждащия се жив организъм. Мариса не съзнаваше, че става свидетел не на започващ живот, а на първите стъпки към смъртта.

— Замайващо, нали? — присъедини се към нейния възторг и д-р Уингейт. Той стоеше до нея, докато тя гледаше зародиша под микроскопа. Тази сутрин се беше появила неочаквано с молба да види един от своите зародиши. Отначало той се бе запитал доколко разумно ще е да удовлетвори подобна молба, но си спомни, че пациентката е лекарка, и осъзна, че би било трудно да откаже, въпреки че в този стадий от развитието на ембрионите не желаеше никого около тях.

— Просто не мога да повярвам, че от тези петънца ще станат напълно оформени личности — каза Мариса. Тя никога не беше виждала жив двуклетъчен ембрион, да не говорим за неин собствен.

— Мисля, че ще е най-добре да приберем това малко дяволче обратно в инкубатора — предложи д-р Уингейт.

Той отнесе внимателно малката съдинка до инкубатора и я постави върху съответната полица. Мариса го проследи с нескрита възхита.

— А къде са останалите четири? — запита тя.

— Ей там — посочи д-р Уингейт, — в замразителя с течен азот.

— Замразени ли са вече? — продължи да пита Мариса.

— Извърших замразяването лично тази сутрин — отговори д-р Уингейт. — Нашият опит показва, че най-подходящи за целта са двуклетъчните ембриони. Лично подбрах четирите най-годни да понесат замразяването, а после и размразяването. Ще ги държим в резерв, нека ги имаме за всеки случай.

Мариса се приближи до замразителя и поглади капака му. Идеята, че четири потенциални деца са вътре, замразени в състояние на анабиоза, предизвика у нея усещане за свръхестественост.

— Искате ли да надникнете вътре? — предложи шефът.

— Отнех ви толкова много време — поклати отрицателно глава Мариса. — Хиляди благодарности за любезността!

— Удоволствието беше мое — отговори д-р Уингейт.

Мариса изтича до асансьорите и натисна бутона за нагоре. Днес я бе довела тук една уговорена среща с Линда Муър, психоложката. Мариса бе взела решението снощи, когато след разговора Робърт й бе заявил, че ще спи в гостната.

Когато позвъни сутринта, тя си представяше, че трябва да чака известно време, за да й се определи приемен час, но мисис Харгрейв бе предупредила психолозите, ако се обади Мариса, да бъде приета незабавно.

Кабинетът на Линда Муър беше на шестия етаж, точно откъдето бе скочила Ребека Зиглър. Това съвпадение леко притесни Мариса. Докато вървеше по коридора, тя се напрягаше болезнено да познае през кой прозорец е излетяла. Чудеше се как горката жена не е открила сред медицинските документи, желани тъй страстно от нея, спасителна сламчица, която да съхрани живота й.

— Влизайте направо — покани я секретарката на психоложката, щом Мариса се представи.

Тя се запъти колебливо към вратата. Не беше съвсем убедена, че е кой знае колко професионално някой да й обяснява какъв е стресът, придружаващ инфертилитетната терапия. Изпитваше също и неудобство от необходимостта да обяснява отсъствието на съпруга си, но след като нямаше вече друг избор, влезе.

Обзавеждането на кабинета беше в успокояващи тонове. Креслата бяха удобни, тапицирани в пастелнозелено и сиво. Прозорецът гледаше към покрития с тухли двор шест етажа по-долу. Мариса се запита какво ли е вършила Линда Муър, когато Ребека Зиглър е полетяла към небитието.

— Защо не затворите вратата? — посочи Линда със свободната си ръка.

Беше млада, някъде под трийсетте, прецени Мариса.

— Моля, седнете и след минутка съм при вас — покани я любезно Линда. В момента разговаряше по телефона.

Мариса се отпусна в удобното кресло, обърнато към бюрото. Психоложката беше мило миньонче с късо подстригана червеникава коса и лунички около носа. Разговорът й явно беше с пациент и това накара Мариса да се почувства неудобно. Тя направи опит да не слуша, но разговорът приключи бързо и Линда насочи цялото си внимание към новодошлата.

— Много се радвам, че ми позвънихте — каза усмихната.

В същия момент и Мариса се почувства доволна. Колебанията й пред прага на кабинета изчезнаха за миг. Линда Муър я обгърна със своята компетентност и топлота. Окуражена от Линда, Мариса много скоро започна да разкрива душата си. Въпреки че Линда изслушваше пациенти от клиниката с широк кръг проблеми, най-важната й грижа бяха психическите изживявания на ангажираните в инфертилитетното лечение. Тя разбра трънливия път на Мариса по-добре от самата нея.