Робин Кук - Признаци на живот

— Бих искала да ви посъветвам още нещо — продължи Линда. — Добих съвсем определено впечатление, че се подлагате на самоизолация само заради безплодието.

Мариса закима в знак на пълно съгласие.

— Бих ви препоръчала от все сърце да се обадите по телефона на групата „Ризолв“ 7 7 „Решителните“. — Б.пр. . — И Линда й подаде картичка с телефонен номер. — Може да сте чули за тяхната организация. Това са група жени, страдащи от безплодие. Те са си направили доброволна организация за взаимопомощ. Струва ми се, че ще имате полза от контактите с тях. Те говорят по същите проблеми, разисквани досега от нас двете. Ще ви подейства ободрително да разберете, че не сте сама в тези изпитания.

Напуснала кабинета на психоложката, Мариса почувства дълбоко задоволство, че се бе решила на това посещение. Докато слизаше с асансьора, тя погледна картичката на „Ризолв“. Беше чувала за тази организация, но като лекарка считаше, че там обясняват на лаиците, ползвайки популярен език, научния аспект на инфертилитета, а че се разискват психопроблемите му, бе за нея новина. Взе решение да се свърже с тях.

От Женската клиника отиде в педиатричния си кабинет. Робърт беше прав. В работата й цареше пълна бъркотия. Поради честите отсъствия на Мариса секретарката й не беше на мястото си — използваха я за „запушване на дупки“, т.е. в кабинетите, където секретарките бяха в отпуска. Бюрото на Мариса бе покрито с прах и затрупано с куп неотворени писма. Тя свали палтото си и се свърза по телефона с д-р Фредерик Хаузър, шеф на педиатричното отделение. Той й каза, че може да я приеме веднага.

Настаниха се в стаята за конференции и Мариса започна:

— За утре ми е назначено прехвърляне на ембрион. Това може да се окаже последният цикъл, ако съпругът ми настоява твърдо на своето решение.

Д-р Хаузър беше стар лекар с плешива глава и с малък венец от бели коси само около ушите и тила. Носеше старовремски очила с метални рамки и неизменна папийонка. Излъчваше топлота и благородство, създаващи чувство на удобство за всеки, който влезеше в допир него — от пациентите до колегите.

— Но ако оплождането излезе пак неуспешно — продължи Мариса — и ако успея да се разбера с Робърт, ми се иска да продължа с тези опити още малко, до осмия път. Така че бих могла да вляза в нормалния си ритъм на работа най-много до половин година.

— Приемете най-добри пожелания за успех в поетия от вас път — отвърна д-р Хаузър, — но временно ще трябва да ви намалим отново заплатата, докато възстановите редовната си практическа работа като педиатър.

— Напълно ви разбирам — каза Мариса — и съм ви искрено благодарна за търпението към мен.

Когато се върна в кабинета си, Мариса извади картичката от Линда и набра телефонния номер, изписан на нея. На позвъняването отговори приятелски звучащ женски глас.

— „Ризолв“ ли е? — запита Мариса.

— Да, точно така — отговори жената. — Аз съм Сюзън Уокър. С какво мога да ви бъда полезна?

— Посъветваха ме да ви позвъня — започна Мариса, — включена съм във фертилизацията инвитро при Женската клиника.

— От персонала ли сте, или пациентка?

— Пациентка, сега съм в четвъртия си цикъл.

— Бихте ли дошли, вие и вашият съпруг, на наше събиране?

— Мъжът ми сигурно ще откаже — отвърна Мариса притеснена.

— Звучи ми познато — позасмя се Сюзън. — Повечето от мъжете се колебаят, докато дойдат веднъж, после започва да им харесва. Ще помоля съпруга си да се обади на вашия. Той умее да убеждава.

— Но ако мъжът ми не дойде, ще бъде ли неудобно да съм сама?

— Небеса! Какво говорите?! Как може да мислите, че е неудобно? — учуди се Сюзън. — Ще ни е извънредно приятно да сте заедно с нас. Ще се окажете в голяма и разнообразна компания. Доста от жените ще бъдат също самички. — После й съобщи адреса и датата на следващото събиране и приключиха разговора.

След като затвори телефона, Мариса реши да слезе в приемната на педиатрията, за да изработи поне намалената заплата, припечелвана през последните месеци. Прегледа няколко деца с хрема, болно гърло и с възпаление на средното ухо, после донесоха осеммесечно бебе, чийто гръб бе покрит с множество циреи. Веднага допусна, че е стафилококова инфекция. Бебето се придружаваше от нямаща още двайсет години напълно незаинтересована майка.

— Какъв е проблемът? — запита Мариса, въпреки че всичко бе ясно. Просто нямаше кой да се грижи за това нещастно създание.

— Епа де да знам — отговори майката, като жвакаше дъвка, правеше балони и ги пукаше. — Лапето реве ден и нощ и никога не спира.