Робин Кук - Признаци на живот

— Прочете ли придружителния медицински лист?

— Разбира се — отговори Грег, почти обиден от подобен въпрос.

— Значи си запознат с инфертилните й проблеми? — запита Кен, все още навел глава над листа. — Опитите инвитро и блокираните фалопиеви тръби?

Запушените тръби задействаха някакво звънче в мозъка му и той си спомни посещението на Мариса.

— Да, и поради това тя е заприличала на възглавничка за игли — отвърна Грег.

— Ох! — изпъшка Кен, като погледна ръцете й.

— А тук има съвсем прясно убождане — посочи Грег сгъвката на левия лакът. — Виждаш ли подкожното кръвонасядане около вената? Взимана й е кръв малко преди да скочи от прозореца. Не допускам да е дело на нашата спешна бригада, защото тя е донесена мъртва при тях.

Очите на двамата лекари бавно се срещнаха. И двамата мислеха едно и също — пациентката сигурно не беше наркоманка.

— Може би ще трябва да потърсим намесата и на токсиколог — произнесе зловещо Грег.

— Тъкмо това е и моят съвет — каза Кен. — Запомни, че на нас ни плащат, за да се съмняваме.

— На вас ви плащат — засмя се Грег. — Като специализант аз получавам само някакво подаяние.

— Хайде де! — отвърна Кен. — Когато аз бях в твоето…

— Спести ми, моля те, тези слова — прекъсна го със смях Грег. — Добре ми е известно състоянието на медицината през средновековието.

— Какво ще кажеш за белезите от травмата при падането?

Грег изброи бързо външните белези от удара: двата крака бяха счупени, а също и тазовата кост; дясната китка бе прегъната под съвсем ненормален ъгъл; за изненада по главата липсваха каквито и да било белези.

— Добре — каза Кен, — започвай с разреза.

Грег отвори бързо корема, а след това с големи ножици сряза двустранно ребрата около гръдната кост.

— Охо — извика Грег, когато повдигна гръдната кост, — имаме известно количество кръв в медиастинума 8 8 Кухината между двата бели дроба, в нея се намират сърцето, аортата, големите лимфни съдове, тук минават хранопроводът и трахеята. — Б.пр. .

— За какво ти говори това? — запита Кен.

— Бих казал, разкъсване на аортата — отвърна Грег. — Падането от такава голяма височина може да го предизвика.

— Изглежда, четеш и допълнителна литература по патологоанатомия — каза закачливо Кен.

— От време на време — съгласи се скромно Грег.

Двамата изгребаха внимателно кръвта и я изляха в градуиран цилиндър. Оказа се около 100–200 кубически сантиметра.

— Може би греша за разкъсаната аорта — укори се Грег, — количеството кръв трябваше да е много повече.

— Не мисля така — каза Кен, като измъкна ръката си от отворения медиастинум. — Опитай аортната дъга.

Грег съсредоточено опипа цялата аорта. Изведнъж пръстите му влязоха в отвора на разкъсването. Наистина беше разкъсване на аортата.

— В края на краищата ти притежаваш всички качества да станеш добър патологоанатом — похвали го Кен.

— Благодаря ти, всевиждащи, всезнаещи Карнак Всемогъщи — пошегува се Грег, въпреки че явно бе поласкан от отправения му комплимент. Той насочи вниманието си към изваждането на вътрешностите от трупа. Но докато работеше, научноизследователската му мисъл бе започнала да задейства някакво алармено звънче дълбоко в главата му: имаше нещо объркано в този случай, нещо извънредно много объркано…

Вече преминала през три прехвърляния на ембриони в матката, Мариса не се боеше от болки пред поредното прехвърляне. За да бъде в изискуемото положение, тя трябваше да се просне по гръб и да присвие колене чак до гърдите, та тазът да излезе напред и нагоре. Това положение за нея беше срамно и унизително, още повече че всеки можеше да влиза и излиза от залата, а Робърт чакаше вън в чакалнята. В залата с нея бяха само доктор Уингейт, асистиращата сестра Тара Маклийш и мисис Харгрейв. Но ето че вратата се отвори и влезе Линда Муър.

— Много важно е за вас да се отпуснете — каза Линда, като се настани до главата на Мариса. Тя я потупа приятелски по рамото. — Бих искала да мислите само за приятни неща.

Мариса знаеше, че психоложката й желае само доброто, но да я съветва в този момент да мисли за приятни неща, беше абсурд. Не можеше да си обясни как ще й помогне това, особено като знаеше, че Робърт чака отвън. Тя беше изненадана, че я бе придружил тази сутрин в клиниката, след като бе спал в гостната стая.

— Всичко е готово — информира я доктор Уингейт, това той правеше винаги. — Най-важното е, както беше и последния път, да осигурим пълна асептика.