Робин Кук - Признаци на живот

— Тази първата ти среща с „Ризолв“ ли е? — запита Уенди. — Аз съм тук май че за пети път, но не бях чувала твоето име.

— Идвам за първи път — отвърна Мариса. — Винаги съм се колебаела дали да ги посетя, но напоследък психиатърката ме посъветва.

— На мен ми е приятно — каза Уенди. — Проблемът е, че не мога да накарам дебелоглавия си съпруг да дойде. Нали ги знаеш хирурзите, не признават нищо извън хирургията.

— Как му е името? — запита Мариса.

— Густав Андерсън. Той е един от онези бяло-руси шведи.

— И аз не мога да накарам съпруга си, Робърт, даже да се доближи до нещо, миришещо на терапия. Не е хирург, но е твърдоглав.

— Може би поне ще си поговорят — каза Уенди.

— Не зная. На Робърт не му харесва да мисли, че е манипулиран. Психоложката се опита да поговори с него по време на последната процедура, но стана по-лошо.

— Моля, извинете ме — издигна глас над общия брътвеж Сюзън Уокър. — Нека всеки си намери място и започваме.

Двете приятелки седнаха на близката кушетка. Мариса кипеше от въпроси към приятелката си, но трябваше да ги сдържа най-търпеливо. Двете бяха извънредно близки по време на следването. Това, че загубиха контакт след завършването, беше въпрос на местопребиваване и на стремителното впускане в различни специалности. След като си бе наложила толкова дълга изолация заради безплодието, сега Мариса бе направо възторжена, че бе открила стара приятелка, на която може да се довери от душа.

По едно време търпението й да стиска уста се изчерпа и тя откри, че е отегчена от това събиране. Жените ставаха една по една и всяка разказваше историята и преживяванията си. На Мариса й втръсна всичко това, защото все едно слушаше своята собствена история.

Една от жените се изправи. Тя беше по професия адвокатка и наблегна, че инфертилните жени се нуждаят от специална закрила и подкрепа на обществото.

— Ако съществуваше такава формална подкрепа — заключи тя, — може би моята колежка и приятелка Ребека Зиглър щеше да бъде в този момент сред нас.

След като адвокатката седна, в стаята настъпи пълна тишина. Всички си спомняха с тъга за мъртвата жена. Когато се изправи следващата гостенка, Мариса се обърна към Уенди:

— Ребека посещаваше ли често тези сбирки?

— Да, горката жена — отговори Уенди. — Дори на последното събиране, преди да се самоубие, говорих с нея.

— Беше ли много потисната? — попита Мариса.

— Не съм забелязала такива признаци — отговори Уенди.

— Видях я в деня на смъртта й — съобщи Мариса. — Всъщност тя тогава удари съпруга ми.

Уенди изгледа Мариса с изненада.

— Това стана в клиниката — обясни Мариса. — Тогава тя беше изтървала нервите си и буйстваше. Мъжът ми се опита да я възпре и тя го удари. Любопитно е, че тогава поведението й не беше на потиснат човек. Да, беше разгневена, но не депресирана. Изобщо беше ли спокоен човек?

— Такава изглеждаше винаги когато съм я срещала.

— Странно — изкоментира Мариса.

— Време за почивка с кафе — съобщи Сюзън Уокър, след като последната жена свърши разказа си. — Тази вечер имаме почетен гост, доктор Алис Мортланд от Колумбийския медицински център в Ню Йорк. Тя ще ни изнесе лекция за най-новите аспекти на Гаметния интрафалопиев трансфер.

— Интересуваш ли се от лекцията? — погледна Мариса към Уенди.

— Ни най-малко — заяви тя. — Не виждам как ГИФТ ще помогне на двете ми напълно запечатани фалопиеви тръби.

— Свети Толедо! — извика Мариса. — Моят проблем е същият: и аз имам запушени тръби.

— Та това е чудо — изсмя се кратко Уенди. — Какво представляваме ние, нима истински близначки? Нека си представим, че сме в Медицинския институт и се готвим да избягаме от лекции. Можем да се спуснем до този приятен бар и да си побъбрим.

— Няма ли да обидим домакинята? — попита Мариса.

— Не и Сюзън — успокои я Уенди. — Тя е разбран човек.

Десет минути по-късно Мариса и Уенди седяха една срещу друга до огромен прозорец, гледащ към оживената Бийкън стрийт с помръкващата Бостънска градина зад нея.

Двете жени си поръчаха минерална вода и се засмяха.

— Никакъв алкохол. Нека пролетта е вечна — пожела Уенди.

— Преди седмица ми присадиха за четвърти път ембриони — подхвана Мариса.

— Отново съвпадение — удиви се Уенди. — Същото стана и с мен, само че моето е за втори път. Къде ги провеждаш ти?

— В Женската клиника в Кеймбридж — отвърна Мариса.

— Не мога да повярвам — учуди се Уенди. — Аз също ходя там. При доктор Уингейт, нали?