Робин Кук - Признаци на живот

Мариса записа имената и телефонните им номера: Марсия Лайонс и Катрин Золк. Те обещаха, че ще се консултират с домашните си лекари, за да установят със сигурност какво е лекарството.

Дълбоко изненадана, Мариса дръпна Уенди настрана.

— Струва ми се невероятно! Ето че заедно с нас случаите станаха вече четири. Изглежда, хипотезата от Белвю се потвърждава.

— Четири случая не правят серия — предупреди я Уенди.

— Но ни дават значителни основания за размисъл — настоя Мариса. — Четири случая от доста рядко заболяване в сравнително малка географска зона; освен това при нито един от случаите няма данни за същата инфекция в други органи на пациентката. Мисля, че сме по следите на нещо трудно обяснимо. Имам намерение да проследя докрай тази работа — зарече се Мариса.

— Да го извършим тогава заедно — предложи Уенди.

— Чудесно! — съгласи се Мариса. — Най-напред смятам да използвам връзките си с Центъра за контрол върху заболяванията. Можем да започнем още тази вечер. Къде е колата ти?

— До Центъра за очи и уши — каза Уенди.

— Моята е по-близо. Ще те откарам до твоята кола, а после ще ме следваш, за да идем у дома. Съгласна?

— Съгласна съм! — отвърна с готовност Уенди.

Докато благодаряха и се сбогуваха с домакинята, Мариса каза:

— Знаете ли причината за безплодието на Ребека Зиглър?

— Мисля, че запушени тръби — отговори Сюзън.

— Случайно да имате нейния телефонен номер? — запита Мариса.

— Струва ми се, че го имам — каза Сюзън, взе го от кабинета си и го връчи на Мариса.

Докато караше колата към дома, възбудата й растеше. Четирите случая на изолиран туберкулозен салпингит изведоха нейния собствен от сферата на изключенията и я насочиха към тенденцията за обществено значимо заболяване.

Мариса вкара колата направо в гаража, а после посрещна Уенди, която паркира отпред. Влязоха в къщата през официалния вход.

— Хубава къща — възхити се Уенди, следвайки Мариса по коридора на път към кабинета й.

— Така ли мислиш? — произнесе Мариса без ентусиазъм. — Била е на семейството на Робърт още преди да се оженим. Да ти кажа откровено, никога не съм я харесвала.

Мариса се зае веднага да търси домашния телефон на Сирил Дубчек. Намери го и се обърна към Уенди:

— Ще позвъня на един от шефовете в Центъра за контрол върху заболяванията. През последната година от пребиваването ми там имахме за кратко време по-интимни отношения.

Мариса набра телефонния номер и зачака. Уенди понечи да каже нещо, но Мариса вдигна ръка да я възпре.

Сирил беше на телефона. Отначало си размениха обичайните любезности, а след това Мариса натисна бутона за усилване и гласовете екнаха в стаята.

— Чувал ли си напоследък из Центъра да се приказва за внезапно повишаване на броя на туберкулозните салпингити?

— Не, доколкото си спомням — каза Сирил. — Защо питаш?

— Тук, в Бостън, има четири случая. Това са относително млади жени и при тях няма данни за туберкулоза в други органи, по-специално в белия дроб.

— Какво искаш да кажеш с относително млади?

— Малко под и над трийсетте.

— Твърде са старички да ги лекува педиатър — каза Сирил. — Как стигнаха до твоето внимание?

— Знаех си, че не мога да те надхитря — усмихна се Мариса. — Истината е, че аз съм един от тези случаи. Вече една година ми правят фертилизиране инвитро. Тази вечер открих още три жени със същата необичайна диагноза.

— Много съжалявам, че те накарах да говориш за своите неволи — извини се Сирил, — но тук, в Центъра, не съм чувал нищо по въпроса. Мога обаче да попитам в бактериологията. Ако съществува нещо подобно, те със сигурност са в течение. Като поговоря с тях и науча нещо, ще ти се обадя веднага.

След съответното сбогуване Мариса затвори телефона и изключи усилвателя. После се обърна към Уенди и я запита дали е удобно да потърсят мъжа на Ребека Зиглър.

— Не съм сигурна дали точно сега имам настроение за това. — Уенди погледна часовника си. — А и минава десет.

— Мисля, че си струва рискът — отвърна Мариса и набра номера. След седмото позвъняване някой вдигна. В слушалката екна силен шум: смехове и музика. Мариса попита дали се е свързала със семейство Зиглър и чу гласа да вика на останалите да се умирят за малко.

— Вие ли сте съпругът на Ребека Зиглър? — попита Мариса.

— Бях — каза мъжът. — Кой се интересува?

— Аз съм доктор Блументал. Надявам се да не ви безпокоя в неподходящо време. Получих телефонния ви номер от „Ризолв“. Известна ли ви е тази организация?