Робин Кук - Признаци на живот

Мариса се усмихна и кимна.

— Доктор Уингейт ще ви приеме — обади се регистраторката след половин час. Тя им посочи третата врата вдясно по коридора.

Уенди почука и доктор Уингейт ги покани да влязат.

— Е — надигна се той иззад бюрото си, върху което имаше микроскоп. Цялата стая приличаше на лаборатория, а не на кабинет. — Не знаех, че двете се познавате.

Уенди му обясни, че са приятелки още от университета.

— Какво мога да направя за вас, дами, тъкмо днес? — Покани ги с ръка да седнат, но той остана прав. — Трябва да ви предупредя, че ме очаква фертилизация, така че не разполагам с много време.

— Няма да ви губим времето — успокои го Мариса. Обясни му набързо, че двете имат еднакви проблеми с тръбите и са открили и още два подобни случая. — Четири случая от такова рядко заболяване като туберкулозен салпингит ни се струва нещо екстрено. Интересуваме се от научна гледна точка.

— Не мога да ви помогна — каза доктор Уингейт. — Политиката на клиниката е да пази стриктно лекарската тайна. Не мога да позволя достъп до документите на пациентите, още повече че и директивата от Центъра в Сан Франциско е такава.

— Но такова изследване може да се окаже от голяма полза — настоя Мариса.

— Съгласен съм — призна доктор Уингейт. — Благодаря ви, че насочихте вниманието ни върху тези случаи. Ще се заемем с проблема. Сигурен съм, че разбирате моята позиция.

— Можем да поговорим с жените, включени в това лечение, и да получим тяхното съгласие — предложи Уенди.

— Съжалявам, дами — каза с явно нетърпение доктор Уингейт, — изложих ви нашите правила и вие трябва да ги зачитате. А сега трябва да си върша работата.

Двете жени кимнаха, а Мариса предложи:

— Не може ли все пак да помислите и да ни уведомите?

— Няма какво да мисля — отвърна Уингейт. — Не е възможно да ви дам позволение. И това е окончателно. Сега ме извинете.

При асансьора жените се втренчиха една в друга.

— Не ми казвай, че Робърт е бил прав — викна ядосана Мариса. — Само да съм те чула, започвам да пищя.

На първия етаж се спряха близо до информацията.

— Познаваш ли някой от персонала достатъчно добре, та да го помолиш да използва компютъра? — попита Уенди.

— За нещастие не — поклати глава Мариса, — но ми хрумна друга идея. Тя не ще ни помогне да разрешим тукашните си проблеми, но ще ни даде отговор на някои въпроси относно Ребека Зиглър. Понеже се отнася за самоубийство, аутопсията трябва да се извърши в съдебната медицина. Сигурно са огледали тръбите й.

— Заслужава да опитаме — каза Уенди. — Да вървим в моргата и да видим. Но първо да се обадя в моя кабинет да разбера как вървят нещата без мен.

— Аз пък ще позвъня в съдебната медицина — реши Мариса.

След като приключиха разговорите, Мариса каза:

— Добре че позвъних в съдебната медицина. Въпреки че Ребека е била техен случай, те са го отстъпили на болницата „Мемориал“ и аутопсията е проведена при тях. Тръгваме нататък.

След неуспеха в Женската клиника Мариса бе щастлива да научи, че нейният приятел доктор Кен Мюлър е извършил аутопсията на Ребека. Беше сигурна, че няма да има затруднения да научи резултатите.

— Доктор Мюлър е в моргата — каза секретарката. — Влезе преди няколко минути и не очаквам да завърши за по-малко от час.

— В коя зала е? — попита Мариса.

— Номер три — отвърна секретарката.

— Не може ли да почакаме? — запита Уенди, докато вървяха през патологоанатомията към моргата. Още по време на следването мразеше аутопсиите. Само мисълта за тях предизвика и в момента буря в стомаха й.

— Мисля да поговоря с Кен още сега, щом имаме тази възможност — обърна се към Уенди Мариса, но забеляза променения цвят на лицето й. — Да не ти е зле, Уенди?

Тя си призна, че аутопсиите винаги са я ужасявали.

— Почакай ме тук — посъветва я Мариса. — Ще се оправя бързо. Да не мислиш, че на мен аутопсиите са голямата ми любов?

Още като отвори вратата, Мариса беше обгърната от тежката миризма на трупове и дезинфектанти. Тя видя двама души от двете страни на метална маса, а между тях лежеше труп на млад мъж, чиито вътрешности те вадеха.

— Кен — викна плахо Мариса.

И двамата мъже вдигнаха глави.

— О, Мариса, здравей — отзова се Кен. — Хайде, ела при нас, та да те запозная с най-лошия специализант от „Мемориал“.

— Хиляди благодарности — каза Грег.

Кен й го представи, като смени предишната шеговита оценка с най-хвалебствени отзиви.

— Интересен случай, а? — запита Мариса, за да почне разговора.