Робин Кук - Признаци на живот

— Сега вече имаме пет случая. Проклет да е Уингейт със своята лекарска тайна. Само от пет случая не можем да направим кой знае какви статистически заключения. Налага ни се да открием дали съществуват още.

— Нека бъдем честни — каза Уенди. — Уингейт изпълнява разпореждания отгоре. Може би е започнал да преглежда вече случаите.

— Надявам се — каза Мариса. — Междувременно хайде да проверим болниците, където работим. Ти се заеми с градската, а аз ще преровя „Мемориал“. Може да намерим други случаи.

Звънна входният звънец. Уенди се изправи и погледна часовника си. Беше почти девет вечерта.

Мариса остана поразена от фигурата на Густав. Той стърчеше като гигант най-малко четирийсет сантиметра над нея. Косата му беше светлоруса и къдрава, а очите пастелносини.

— Съжалявам, че закъснях — извини се той, след като Уенди го представи на Мариса и Робърт. Робърт бе излязъл от кабинета си още при звъна на вратата. — Дълго време трябваше да чакаме за анестезия и това ни забави.

— Няма значение — успокои го Мариса и каза на Робърт да се погрижи за питието на Густав, докато те с Уенди телефонират да им бъде донесена пицата.

Когато пицата пристигна, всички насядаха около масата в столовата. Мъжете пийваха бира. Мариса се радваше, че Робърт прие приятелски Густав. Тя знаеше, че той не обича да дружи с доктори. Когато настъпи затишие в разговора, Робърт поде:

— Не чухме нищо за посещението ви в клиниката днес.

Мариса погледна към Уенди. Не искаше дискусия за посещението им, защото щеше да чуе „нали ви казах“.

— Хайде де — настоя Робърт. — Какво се случи в клиниката?

Обръщайки се към Густав, той му обясни, че днес жените им са направили опит да се доберат до компютъра на клиниката.

— Опитахме се, но те ни отказаха — обади се Уенди.

— Не съм изненадан — отвърна Робърт. — Държаха ли се брутално при отказа?

— Никак — отговори Уенди. — Наложи ни се да посетим директора на клиниката. Той ни обясни, че това е политика, било им наредено от Центъра в Сан Франциско.

— Мисля, че е проява на късогледство — намеси се най-после и Мариса. — Въпреки че не открихме нищо в клиниката, установихме, че случаите на това рядко заболяване са вече пет, а локализирани пет случая от рядко заболяване заслужават подробно изучаване.

— Пет случая от какво? — намеси се Густав.

Уенди му обясни накратко, че се отнася за случаи на туберкулозен салпингит също като нейния.

— Така че отидохме до клиниката да проверим има ли и други — дообясни Мариса, — но ни казаха, че е лекарска тайна.

— Ако ти беше шеф на клиника — обърна се Робърт към Густав, — би ли допуснал двама души направо от улицата да бърникат медицинската ти документация?

— Абсолютно не — съгласи се Густав.

— Тъкмо това се опитвах да обясня на тези дами снощи — каза Робърт. — Клиниката действа по съвсем резонен, етичен и законен маниер. Бих бил шокиран, ако им бяха дали някаква информация.

— Едва ли сме точно хора от улицата — обади се разгорещено Уенди. — Ние сме лекарки и в същото време пациентки на тази клиника.

— Щом сте две от тази серия — установи Густав, — надали бихте били обективни в случая.

— Ще пия по този повод — каза Робърт и надигна бирата си.

Уенди и Мариса си размениха отчаяни погледи.

Като избърса уста с китката си, Робърт изгледа Мариса.

— Пет случая? Та снощи ти говореше за четири.

— Ребека Зиглър се оказа петият — отговори Мариса.

— Шегуваш ли се? — И Робърт се обърна към Густав: — Това е жената, която се самоуби в клиниката.

— Трагичен случай — кимна Густав. — Уенди ми каза за нея.

— Може би е много по-трагичен, отколкото ти се струва — избърбори Мариса, без да се замисли. — Уенди и аз научихме днес нещо по-различно. Ребека Зиглър може да не се е самоубила. Може би е била умъртвена преди това. Ето колко резонно, етично и законно се ръководи Женската клиника.

Веднага след като спомена това шокиращо предположение, тя съжали за постъпката си. Имаше хиляди основания да не говори по този въпрос и на първо място даденото обещание на приятеля й Кен. Тя тутакси се опита да промени темата, но Робърт не можеше да бъде баламосан лесно.

— Струва ми се, че е най-добре да изясниш всичко докрай.

Осъзнала грешката си, Мариса разбра, че няма друг избор, освен да сподели цялата история. След като тя разказа за посещението в патологията и разговора със специалистите, Робърт се обърна към Густав:

— Ти си лекар. Какво ти е мнението за всичко това?