Робин Кук - Признаци на живот

— Нееднозначно — отвърна Густав. — Струва ми се, че тези двама патолози дават воля на детективската си фантазия. Както казват самите те, липсват конкретни доказателства. Разкъсването на аортата винаги е смъртоносно. Вероятно по време на удара на тялото в бетонната саксия сърцето е било в диастола 10 10 Състояние на сърцето, когато е отпуснато и не изтласква кръв, а се пълни с кръв за следващия тласък. — Б.пр. и в този момент е спряло, без да изтласква кръв. При разкъсването в аортата е имало кръв, застояла в този миг, тоест малко количество.

— Звучи правдоподобно за мен — заключи Робърт.

— Вероятно Густав е прав — съгласи се Мариса, доволна да приключат с тази тема. Не й се искаше да повдига въпроса, че в чакалнята Ребека съвсем не беше в депресия. — Дори и да е така, смъртта на Ребека ни прави още по-настойчиви да достигнем до компютъра на Женската клиника. Много бих искала да видя написаното в нейния картон. Прочетеното от нея сигурно има някаква връзка със смъртта й.

— Може би ще намерим някаква пролука да се доберем до един от терминалите им и да прочетем нужното — намеси се с лукава усмивка Уенди.

— Фантастично! — възкликна Мариса. — Ще се промъкнем през нощта и ще се доберем до някой от терминалите.

— Престанете! — извика Робърт. — Знаете ли вие, наивнички такива, че незаконното проникване до данните на частен компютър се смята в Масачузетс за най-тежка кражба? Ако извършите подобна глупост, изведнъж се превръщате в криминални престъпнички.

Мариса завъртя очи.

— Това не е шега — продължи Робърт. — Не знам къде ви е умът.

— Уенди и аз смятаме, че мистерията с туберкулозния салпингит е много важна. Понякога си заслужава риска.

— Напълно съм съгласен с Робърт — поокашля се Густав. — Независимо от мотивацията ви това е чиста проба престъпление.

— Ако се откажем от проучванията си — каза Мариса, — тогава носим отговорност пред цялото общество.

— Хайде, хайде — отвърна Робърт. — Не е въпрос на живот и смърт.

— Така ли? — озъби се предизвикателно Мариса. — А какво ще кажеш за Ребека Зиглър?

30 март 1990 г.

8:15 сутринта

Робърт отключи вратата и влезе в офиса си, разположен в старо здание на Сити Хол. Сложи чантата върху канапето и отиде до прозореца. По стъклото се стичаха вадички от поройния дъжд. Не помнеше толкова дъждовен март в Бостън.

Чу зад себе си секретарката Дона. Тя носеше традиционното сутрешно кафе и цял куп телефонни съобщения.

— Ама че временце! — изпъшка Дона.

Той се обърна. Седнала отляво до бюрото му, тя преглеждаше съобщенията. Беше висока жена, косата й бе изрусена и тъмните коренчета се виждаха отдолу. Лицето й беше заоблено, но не несимпатично. Тялото й стройно и стегнато благодарение на непрекъснати упражнения по аеробика. Беше отлична секретарка: честна, сигурна и всеотдайна. Нейните изисквания бяха съвсем нормални и в момента Робърт се запита защо не бе се оженил за жена като Дона. Животът му щеше да е съвсем предвидим.

— Искате ли захар в кафето? — запита тя любезно.

— Не, не желая кафе.

— Нещо май сме сприхави тази сутрин?

Той разтърка очи, а после седна зад бюрото си.

— Съжалявам, но жена ми ме подлудява.

— Пак по повод лечението ли? — запита плахо тя.

— Сега от тия безкрайни процедури инвитро и тъпкането с хормони е загубила всякакъв самоконтрол.

— Съжалявам — каза съчувствено Дона.

— И за проклетия срещнала стара своя приятелка от студентските години в същото положение. Двете се навиват взаимно и в момента са се наканили да нахлуят в здравното заведение, за да се доберат до медицинската документация. Тревожи ме много психическото й състояние. Но какво мога да направя аз? На всичко отгоре в тази клиника има пазачи, въоръжени с яки „Колт питон“-и. Наистина се страхувам за нея.

— Змии ли имат в клиниката? — ужасена попита Дона.

— Не, не змии. „Колт питон“ е револвер, с който може да се застреля огромен носорог.

— Ако ми позволите, бих ви дала съвет. Щом сте така разтревожен за жена си, ще е разумно да наемете за няколко дни частен детектив. Той ще я следи и ще я спаси от неприятности. Всъщност познавам отличен човек за такава работа. Ползвах го за проследяване на бившия си съпруг. Моят хулиган имаше интимни връзки с две жени едновременно.

— Как се казва детективът? — запита Робърт. Досега не бе му идвало наум да проследява Мариса, но ето че си заслужава да опита.

— Пол Ейбръмс — съобщи Дона. — Той е най-добрият. Успя дори да заснеме моя мръсник в леглото и с двете — поотделно, разбира се. Освен това услугите му не са много скъпи.