Робин Кук - Признаци на живот

— Всички са интересни — каза Кен, — ако не беше така, щях да специализирам дерматология. На приятелска визита ли си?

— Не — отговори Мариса. — Разбрах, че ти си аутопсирал трупа на Ребека Зиглър.

— Аз — намеси се Грег. — Кен ме наблюдаваше.

— Огледахте ли фалопиевите тръби? — попита Мариса.

— Огледал съм всичко — отвърна Грег. — Какво по-специално искате да знаете?

— Прегледахте ли микроскопските срезове? — пак попита Мариса.

— Разбира се — каза Грег. — Имаше грануломатозна деструкция на тръбите от туберкулозен характер. Това обаче е странична находка и няма никаква връзка със смъртта й. — Като се обърна към Кен, Грег запита: — Ще й кажеш ли за другите неща?

— Какви други неща? — наостри уши Мариса.

— Нещо, което дълбае мислите и на двама ни оттогава — каза Кен, — но не съм убеден, че трябва да ти го съобщавам.

— Какви ми ги разправяш! — възмути се Мариса. — Защо да не ми кажеш? Искаш само да дразниш любопитството ми?

— Добре, но никому нито дума — каза Кен. — Смятам да обсъдя този проблем със съдебния медик и не желая да го е чул преди това от някой друг.

— Обещавам! Можеш да ми вярваш напълно.

— Всеки мисли, че патологията е самата истина. Нали разбираш, последната дума, окончателният отговор. Но невинаги е така — разсъждаваше Кен. — Понякога интуицията ти говори нещо, но ти не можеш да го документираш категорично.

— За бога, кажи й най-после — провикна се Грег.

— Цялото тяло бе покрито със следи от множество инжекции, но една беше съвсем прясна, направена явно преди смъртта. Изследвахме за наркотици, не излезе нищо. Сега сме се заловили да търсим други неща.

— Майтап ли си правиш? — запита Мариса.

— Никакви шеги — отвърна Кен. — Другата част от мистерията е, че при разкъсване на аортата й намерихме съвсем малко кръв. При такова жестоко разкъсване на аортата се получава огромен кръвоизлив. Намирането на малко количество кръв в случая не е съвсем убедително, но подсказва нещо.

— А какво именно? — попита възбудено Мариса.

— Че когато е летяла от тази височина, тя е била вече мъртва — заключи Кен.

Мариса се вкамени. В този момент изгуби способност да говори. Това заключение бе ужасяващо.

— Ето, сега виждаш нашия проблем — продължи Кен. — За да го обявим официално, трябва да представим допълнителни доказателства. Трябва да обясним какво е предизвикало смъртта й, преди да падне. Огледахме внимателно цялото тяло, изследвахме най-детайлно мозъка, но все нищо. Единствената ни надежда са очакваните токсикологични проучвания.

Мариса бе онемяла, втренчена в Кен.

— Ако искаш, ще ти се обадя, щом открием нещо — каза той.

— Моля те, бъди добър! — продума най-сетне Мариса. Замаяна, тя се олюляваше, когато пристъпи към вратата.

— Струва ми се, че не можем да приемем това за истина — каза Уенди, като разбъркваше кубчетата лед в чашата си с минерална вода. — Да мислим, че Ребека Зиглър е била умъртвена, а след това изблъскана през прозореца, е твърде абсурдно. Не е за вярване.

Уенди се беше изопнала върху кушетката в кабинета на Мариса, а тя седеше зад бюрото си. Чакаха да пристигне Густав. Той бе зает с късна операция по спешност, но всеки момент щеше да е тук. По настояване на Уенди двете бяха решили да се съберат заедно със съпрузите си на съвсем неофициална вечеря с пица. Надяваха се, че ако съпрузите им се опознаят, може би ще решат да дойдат на някое от събиранията с „Ризолв“. Уенди вярваше, че това ще е от изключителна полза, но Мариса не беше сигурна.

— Поне успях да взема номера на социалната осигуровка на Ребека от талона — извести Мариса. — Ако се доберем по някакъв начин до компютъра в клиниката, ще научим какво е прочела през последния си ден горката жена, ако изобщо е имала възможност да прочете нещо.

— Започваш пак с твоето разюздано въображение — сопна се Уенди. — Фантазираш си, че са я откарали горе, ликвидирали са я и са я хвърлили през прозореца. Та това е толкова пресилено дори само да си го мислиш.

— Независимо от това, за момента ще го допуснем — отвърна Мариса. — Имаме доказателства, че и тя е имала туберкулоза на фалопиевите тръби.

Внезапно Мариса взе да рови сред бележките по бюрото си и откри телефонните номера на Марсия Лайънс и Катрин Золк. Позвъни им последователно и научи, че и двете са говорили с домашните си лекари за взимането на изониазид. Лекарите се тревожели от туберкулозна инфекция.

Като остави телефона, тя се обърна към Уенди: