Робин Кук - Признаци на живот

— Как да се свържа с него? — попита Робърт.

— Телефонът му е в чантата ми. Ще го взема.

Мариса преглеждаше дете в служебния си кабинет, когато старшата сестра се провикна:

— Търсят ви на трета линия.

Мариса вдигна слушалката и се обади. Чу гласа на Дубчек.

— Звучиш като отчаяна.

— Сирил! — извика зарадвана Мариса. — Ти си приятна изненада посред лош ден. Тук е цяла зоологическа градина.

— Можеш ли да говориш сега, или да ми позвъниш по-късно?

— Можем да говорим веднага, тъкмо чакам сестра да ми помогне за малък пациент, така че става.

— Имам някои интересни новини относно туберкулозния салпингит. Има сведения за такова заболяване от цялата страна, но предимно от Западния и Източния бряг.

— Наистина ли! — възкликна възторжено Мариса. — Успял ли е някой да изолира туберкулозен бацил от грануломатозна тъкан?

— Не — отговори Дубчек. — Но това не е нещо необичайно. Досега никой не е изолирал бацил от туберкул.

— Много странно — каза Мариса.

— Не се тревожи. По-значимо от епидемиологична гледна точка е, че случаите са разпръснати и без никаква връзка помежду си.

— В момента имаме пет случая в Бостън.

— Значи Бостън е на първо място — рече Дубчек. — В Сан Франциско са четири, но никой не е обърнал внимание, та да седне да ги разследва. Ако някой се занимае по-задълбочено, може би ще открие нещо повече. Във всеки случай ангажирах няколко души в Центъра да проучат проблема. Ако се появят някакви нови данни, ще ти позвъня незабавно.

— Всичките пет случая тук са в Женската клиника — каза Мариса. — От днес сутринта започнах да търся и в „Мемориал“. Най-голямото ми желание е да се добера до документацията на Женската клиника, но за нещастие те ми отказаха. Не може ли Центърът за контрол върху заболяванията да помогне някак си?

— Не виждам как — отвърна Дубчек. — Разрешението трябва да дойде по съдебен ред, а темата е почти непозната и почти не представлява заплаха за обществото, та се съмнявам съдията да издаде разрешение за поголовно изследване.

— Ако научиш нещо ново, обади ми се — помоли Мариса.

— Дадено.

Мариса пристигна в Центъра за очи и уши, облечена с бялата си лекарска престилка. На информацията я уведомиха, че доктор Уилсън е в сектора за спешно болни. Като обходи един-два празни кабинета, откри Уенди да се занимава със специализанти. Уенди им даде наставления и ги остави. Затвориха се с Мариса в един празен кабинет за лазерно лечение и седнаха да си говорят.

— Твоето пристигане е истинска изненада — каза Уенди. — Да няма нещо тревожно?

— Ако щеш, вярвай — започна Мариса и й разказа за разговора си с Дубчек, от който беше станало ясно, че те са се заели с проблем от общонационално значение.

— Та ние сме пред прага на огромно откритие! — викна Уенди, заразена от ентусиазма на Мариса.

— Без съмнение — съгласи се Мариса. — Има само една малка бариера по пътя към развръзката.

— Имаш предвид Уингейт?

— Точно него — продължи Мариса. — Трябва да разберем има ли други случаи. Сигурна съм, че има. Трябва да има. Ще изучим начина на живот при всеки един от случаите, трудовата дейност и здравословното състояние. При подробното проследяване на толкова голям брой болни не може да не открием източника на инфекцията и пътя за предаването й.

— И така, какво предлагаш? — запита Уенди.

— Сега е петък вечер. Трябва да идем в клиниката и да действаме като у дома си. Дойдох с престилка, за да проверя как ще мине този трик. Влязох направо вътре, без някой да ми задава въпроси, сякаш съм от персонала.

— Кога започваме? — попита Уенди.

— Кога свършваш работа?

— Мога да си тръгна всеки момент.

— Грабвай бяла престилка и слушалка и да поемаме.

Половин час по-късно спряха колата до входа на клиниката. Бяха притихнали след първоначалната възбуда. Мариса не успяваше да избие от главата си предупреждението на Робърт, че намерението им да нахлуят в клиниката е престъпление.

— Та тук е още твърде оживено — установи Уенди.

— Права си — каза Мариса. Хора влизаха и излизаха. Всички прозорци бяха осветени.

— По-добре да се покрием някъде — предложи Уенди — за около два часа. Какво ще кажеш да се мушнем в някой бар?

— Ще ми се да пийнем нещо — отговори Мариса. — Чашка вино ще ме успокои напълно. Впрочем кога ще проведеш твоя тест за бременност?

— Утре.

— Сигурно това те изнервя допълнително?

— Разнебитена съм — отвърна Уенди.

Пол Ейбръмс извади десетцентова монета за телефонния апарат, набра номера на офиса на Робърт и насочи очи към Вайсрой Индиан Ресторант на Сентръл Скуеър. Преди около един час Мариса бе влязла тук с приятелката си.