Робин Кук - Признаци на живот

— Да — каза Мариса. — Доктор Карпентър е моят гинеколог, а доктор Уингейт ми провежда фертилизацията инвитро.

— Аз ходя при Миган Картър — каза Уенди. — Винаги съм предпочитала жените гинеколози. При Уингейт съм само за инвитро.

— Не е за вярване как не сме се срещнали досега. На мен те ми се нравят, защото стриктно пазят лекарската тайна, и това е главната причина да избера тази клиника.

— Точно така възприемам и аз нещата — каза Уенди.

— Подейства ли ти шокиращо, когато разбра, че фалопиевите ти тръби са запушени? — попита Мариса.

— Напълно — отвърна Уенди. — Не съм го допускала никога. Каква ирония, като си помисля само за хилядите противозачатъчни мерки, предприемани от нас по време на колежа и следването, а сега не си представям как може човек да не иска дете.

— Абсолютно по същия начин разсъждавам и аз — потвърди Мариса, — но изненадата ми беше страшна, когато разбрах, че причината за блокиране на тръбите ми е туберкулозен салпингит 9 9 Салпингит се нарича всеки възпалителен процес на фалопиевите тръби. — Б.пр. .

— Тези съвпадения започват да стават загадъчно тайнствени — постави с удар Уенди чашата си върху масата. — Диагнозата е същата и при мен: развитие на туберкули по тръбите. Дори кожната ми проба Пирке е положителна.

Почти цяла минута двете жени се взираха една в друга. Толкова много бяха съвпаденията, та не беше за вярване. Епидемиологичната подготовка на Мариса я накара изведнъж да се усъмни. Паралелността на техните два случая беше нещо изключително. Това я върна във времето на следването им.

— И ти ли мислиш каквото мисля аз? — запита Уенди.

— Възможно е — отговори Мариса. — Чудя се за онези месеци от практиката ни, прекарани в Белвю. Спомняш ли си случаите от туберкулоза, особено резистентните на лечението? Помниш ли, че тогава се говореше за ново разрастване на туберкулозата?

— Как може да забравя.

— За щастие рентгеновото изследване на белия ми дроб е съвършено чисто — заяви Мариса.

— Също и моето — добави Уенди.

— Чудя се дали сме изолирани случаи или част от по-голяма, по-различна форма на туберкулозен салпингит, и то в такава здрава нация като САЩ. — Мариса поклати глава.

— Защо да не се върнем на събранието и да попитаме има ли други със същата диагноза? — предложи Уенди.

— Сериозно ли говориш? — запита Мариса. — Шансовете са толкова малки, че едва ли си заслужава.

— Все пак любопитна съм — отвърна Уенди. — Съвсем близо е и цялата аудитория ни е подръка.

Докато вървяха обратно към къщата, Мариса повдигна въпроса за разправиите с Робърт, въпреки че й беше неприятно, но изпитваше нужда да сподели с близък човек проблемите си.

— В последно време започна да спи в гостната — промълви Мариса. — Отказва също среща с психолог. Заявявал ми е, че не се нуждае от никого да му обяснява защо е нещастен.

— Всички ние, инфертилните, имаме семейни недоразумения — съгласи се Уенди, — и то по-специално ангажираните в инвитро. Естествено, всеки се справя посвоему. Моят съпруг Густав прехвърли малкото внимание, което ми отделяше, изцяло върху работата си. Винаги е в болницата. Всъщност не го виждам у дома.

— Робърт прави същото все повече и повече. Ако поне един от имплантираните зародиши не хване, не виждам по какъв начин ще можем да предотвратим бурята.

— Вие се върнахте! — зарадва се Сюзън, като им отвори вратата. — Пристигате тъкмо навреме за десерта.

Уенди сподели със Сюзън какви са намеренията им. Тя ги въведе в хола. Тук гостите, вече обособени в малки групички, разговаряха и ядяха шоколадов кейк.

— Мога ли да помоля за вниманието ви за последен път — провикна се Сюзън и обясни, че Уенди има няколко въпроса към тях.

Изправена в средата на хола, Уенди се представи на тези, които не знаеха, че е лекарка. След това ги запита колко от тях лекуват запушени тръби.

Три жени вдигнаха ръка.

— На някоя от вас да е казано, че тръбите й са блокирани от туберкулозен процес? — запита ги тя.

Всяка направи въпросителна гримаса и повдигна вежди. Никоя от трите не беше сигурна.

— На някоя от вас да е било препоръчано да взима лекарство, наречено изониазид? — намеси се Мариса. — И да ви е било препоръчано да го взимате месеци наред?

Две от жените вдигнаха ръка. Те заявиха, че след като им е била направена лапароскопия, и двете са били насочени към интернистите си. Там било споменато някакво лекарство за по-продължително време, но и на двете то не било дадено, а ги посъветвали да се явяват на всеки три месеца за контролен преглед.