Робин Кук - Признаци на живот

Мариса усети, че покриващият я чаршаф бе издърпан нагоре и сега тя бе изложена пред всички погледи. Затвори очи, докато Линда продължаваше да й мънка за отпускането. Но тя не можеше да се отпусне, толкова много зависеше от това прехвърляне на ембриони дори и нейният брак. Робърт я беше придружил до клиниката, но по пътя от Уестън до Кеймбридж и двамата не бяха си разменили ни думица.

— Първо стерилният спекулум — продължи доктор Уингейт. След секунда тя усети инструмента в себе си. — Сега ще промия всичко с физиологичен разтвор.

Мариса почувства струята течност вътре. После усети ръка върху рамото си. Отвори очи и видя покритото с лунички лице на Линда на сантиметри от своето.

— Отпуснахте ли се? — запита тя.

Мариса кимна утвърдително, но това беше лъжа.

— Готови сме за ембрионите — обърна се лекарят към Тара. Тя отиде веднага в съседната лаборатория. На Мариса той каза: — Може да почувствате леко пристягане, но не се безпокойте. Всичко ще протече като миналия път.

На Мариса й се искаше той да престане да споменава миналия път, защото тогава от прехвърлянето не излезе нищо. Тя чу завръщането на Тара в залата и си представи тефлоновия катетър, наричан тук томкат.

— Помнете: да се отпуснете — повтаряше Линда.

— Мислете за здраво, хубаво бебе — рече Харгрейв.

Мариса усети дълбоко в корема си някакво пристягане, но то не можеше да се нарече болка.

— Трябва да сме на около един сантиметър от дъното на матката — каза д-р Уингейт, — сега инжектирам ембрионите.

— Дишайте дълбоко — посъветва я мисис Харгрейв.

— Отпуснете се — отново се обади Линда.

Въпреки надеждите си Мариса не беше оптимист.

— Чудесно — промълви лекарят. — Изтеглям катетъра сега. Не мърдайте, докато не се уверим, че всички ембриони са вътре. — И заедно с Тара изчезнаха в лабораторията.

— Добре ли сте? — попита мисис Харгрейв.

— Много добре — отвърна Мариса, безпокояща се непрекъснато, че всеки миг може някой да нахлуе.

— Сега, когато всичко мина — подметна Линда, — аз си тръгвам. Смятам да разменя някоя дума с вашия съпруг отвън.

„Късмет“ — пожела й наум Мариса. Не й се вярваше, че тъкмо този ден Робърт ще бъде много достъпен.

В същия момент се върна д-р Уингейт.

— Всичките ембриони са вътре — обяви той. Мариса усети, че спекулумът е изваден. Лекарят я потупа нежно по задника и продължи: — Сега вече можете да легнете по корем, но не мърдайте много, точно както миналия път. Искам да останете по корем три часа, а след това да лежите по гръб един час. След общо четири часа сте свободна да си вървите.

Мисис Харгрейв освободи спирачките на количката носилка и започна да я бута.

Мариса благодари на доктора.

— Винаги сте добре дошли, скъпа — отвърна лекарят. — Всички ще ви стискаме палци.

Когато излязоха в чакалнята, Мариса чу мисис Харгрейв да произнася името на Робърт. Разговорът с Линда явно е бил кратък, тъй като нея вече я нямаше в чакалнята.

Робърт се изравни с мисис Харгрейв и се запътиха към стаята, определена за Мариса.

— Бях осведомен, че всичко е протекло сполучливо — каза той.

— Настроени сме оптимистично — отвърна мисис Харгрейв. — И яйцеклетките, и зародишите бяха в отлично състояние.

Мариса не продума. Тя бе убедена, че Робърт не се чувства очарован. Без съмнение Линда го беше ядосала.

Стаята, където я настаниха, беше приятна. На прозорците имаше жълти завеси, а стените бяха в светъл зелен цвят.

Мариса бе прехвърлена внимателно от носилката на леглото. Както й бе наредено, легна по корем, с извита настрани глава.

— Добре ли си? — настани се срещу нея Робърт.

— Толкова добре, колкото е възможно.

— Но ще бъдеш по-добре, нали? — настоя той.

Тя можеше да се закълне, че е нетърпелив да си тръгне.

— От мен се иска сега да лежа тук — отговори тя. — Ако имаш работа, иди си я свърши. Аз ще бъда добре.

— Сигурна ли си? — И Робърт се изправи. — Ако всичко е наред, има някои неща, които трябва непременно да свърша.

Мариса си мислеше колко е благодарен, че бе извинен. Преди да напусне стаята, той бързешком докосна с устни бузата й.

Състоянието, обзело я напоследък, я караше да се чувства много по-удобно сама. При бавното влачене на минутите обаче, започна постепенно да се чувства самотна, дори изоставена. Тя започна да очаква с нетърпение посещенията на някоя сестра от време на време, за да проверява положението й.

След като най-после изтекоха четирите часа, пристигна мисис Харгрейв, за да й помогне да се облече. Отначало Мариса се колебаеше да стане, да не би да увреди прехвърлените зародиши, въпреки че бе спазила точно предписаното време за лежане. Мисис Харгрейв я окуражи.