Робин Кук - Признаци на живот

— Ужасна трагедия! — В тона на доктор Уингейт вече не звучеше предишният ентусиазъм. — Преди нервната й криза в чакалнята нямахме представа колко дълбоко е разстроена. Явно със съпруга й са се разделили. Опитвахме се да ги склоним за консултации с психолог, но те не пожелаха.

— На колко беше тя? — запита Мариса.

— На трийсет и три, струва ми се. Трагична загуба на млад живот. Аз се тревожа относно ефекта на това събитие върху останалите пациентки. Инфертилитетът е емоционална битка за всеки човек, въвлечен в него. Струва ми се, че избухването на мисис Зиглър в чакалнята с нищо не е подобрило душевното ви състояние.

— Поставих се в нейното положение — призна си Мариса. Това особено силно я завладя тъкмо сега, когато узна за неприятностите на Ребека в брачния й живот, още повече че двете жени бяха съвсем близки по възраст.

— Моля ви, не говорете такива неща — разтревожи се доктор Уингейт. — Нека гледаме напред по-весело и да постигнем сполучливо пренасяне на ембрионите. Изключително важно е в такъв момент мислите ви да са оптимистични.

— Ще се опитам да ги коригирам — отвърна Мариса.

След като затвори телефона, се почувства доволна, че повдигна въпроса за самоубийството. Разговорът на тази тема с доктор Уингейт посмекчи душевното й объркване от трагедията.

Мариса наметна роба и отиде в кабинета на Робърт. Завари го седнал пред компютъра си, впил поглед в екрана. Като я усети да влиза, той насочи въпросително очи към нея.

— Всички яйцеклетки са фертилизирали, тоест са се оплодили — съобщи му Мариса, като се настани на табуретката до внушителната библиотека.

— Това е обнадеждаващо — отвърна Робърт.

— Първото препятствие е преодоляно. Следващата стъпка е да вземат един от ембрионите и да го пренесат в мен.

— Лесно е да се каже, по-трудно е да се направи. — Робърт отново бе залепил очи в компютъра.

— Не можеш ли поне веднъж да ме подкрепиш? — помоли Мариса.

— Струва ми се — Робърт обърна лице към нея, — че ако те подкрепям, ще продължиш с опитите да пробиваш с глава стената. Аз все още имам твърде много въпроси, свързани с всички тези лечебни цикли. Ако сега успееш, ще е чудесно, но не желая да те виждам пак да се подлагаш на разочарования. — Той отново се извъртя към екрана на компютъра.

За момент Мариса не произнесе нито дума. Колкото и неприятно да й беше да го признае пред себе си, Робърт имаше право. Тя самата се боеше да си даде прекалено голяма надежда.

— Поразмисли ли повечко относно консултациите с психолог? — запита Мариса.

— Не. Казах ти, че не се интересувам от подобни консултации. Дотук животът ни изобилства с достатъчно чужди вмешателства. Загубихме твърде много от личния си живот.

— Доктор Уингейт ми каза за самоубилата се жена, че е прибягнала до такава отчаяна постъпка, защото тя и съпругът й са отказали да ползват услугите на психолог.

— Това да не е някаква зле прикрита заплаха? — попита Робърт. — Искаш да кажеш, че си готова да скочиш с главата надолу от покрива на клиниката, ако не отидем при психолог?

— Не! — отвърна разгорещено Мариса. — Просто ти предавам само казаното от доктор Уингейт. Клетата жена и съпругът й са били в доста обтегнати отношения. Били посъветвани да посетят психолога, но те отказали. Явно после са стигнали до раздяла. Това е било едно от нещата, довело жената до умопомрачение.

— И консултацията би разрешила всички проблеми? — попита саркастично Робърт.

— Не е задължително, но във всеки случай не би навредила. Започвам да мисля, че независимо дали ще продължим фертилизационната терапия, или не, би трябвало да потърсим съвета на психолог.

— Какво да ти кажа? — отговори Робърт. — Не съм заинтересован да пилея време и пари за безполезни съвети. Зная защо съм объркан и нещастен. Не ми е необходимо някой друг да ми го обяснява.

— И не желаеш да опитаме… — Тя се поколеба да добави думата „заедно“.

— Не мисля, че трябва да сме някакви велики учени, та да разберем съвсем простичко състоянието си. Най-добре е да прекратим тази терапия. Нека я изхвърлим от живота си.

— О, за бога! — извика възмутена Мариса и напусна любимия кабинет на мъжа си. Не желаеше нова караница.

Вместо към добро всичко вървеше все по-зле и по-зле.

20 март 1990 г.

8:45 сутринта

Четирите ембриона на Мариса изненадващо бяха нападнати от органична киселина. Тя проникна през нежната покривка до центъра на делящите се клетки. Отначало клетките постепенно забавиха дележа си, а в даден момент той спря окончателно. Всички зародиши бяха умъртвени.