Робин Кук - Признаци на живот

— Не. Каква трагедия?

— Спомняш ли си жената, която ме удари? Тя буйстваше в чакалнята, когато пристигнахме. Май е завършила със самоубийство. Скочила е от шестия етаж на клиниката.

— Боже мой! — Мариса живо си спомни как мислено се беше идентифицирала с нея. Беше усетила отчаянието на жената, тъй като често й се бе случвало и на нея самата.

— Умряла ли е? — попита Мариса с колеблива надежда за някакъв шанс да е останала жива.

— Веднага, на място. Една от пациентките е видяла.

— Горката женица!

— Коя по-точно? — запита Робърт.

— И двете! — отвърна Мариса, въпреки че в ума й беше Ребека.

— Сигурен съм, пак ще ми напомниш, че не сега е времето да говорим за този инвитро протокол, но обезумялата жена е само потвърждение на това, което казах сутринта. Явно не сме ние единствените, които страдаме от непосилното бреме. Наистина си мисля: само този цикъл и да ликвидираме с всички инфертилни глупости. Погледни как зле се отразява и на твоята работа.

Последна грижа за Мариса беше да мисли за своята педиатрична практика.

— Говорих откровено с шефа си и той ме разбира. Той симпатизира на моите тежки усилия, а не всички го правят.

— Прекрасно от негова страна, но какво ще кажеш за пациентите си? Те сигурно се чувстват изоставени.

— За моите пациенти има кой да се грижи — озъби се Мариса, а всъщност тя се тревожеше за тях.

— Освен това — добави рязко Робърт — аз приключих вече с тези „изпълнения“. Да пристигам в клиниката и да ми се връчва това съдче, е, не мога да се унижавам повече така.

— Да се унижаваш? — обади се като ехо Мариса, сякаш не беше чула както трябва. Въпреки продължаващия ефект на валиума веднага пак се разстрои. След всичките болезнени и рисковани процедури, понесени от нея точно този ден, той прави трагедия от съвсем безболезнено и кратко усилие от своя страна. Тя се опита да преглътне, но не успя. — Унизително? Ти намираш собствения си принос за унизителен акт? А какво ще кажеш за мен: цял ден простряна по гръб, гола, с разкрачени крака, вирнати нагоре, и цял куп колеги се въртят наоколо и ти бърникат и ти ровичкат в тялото?

— С това потвърждаваш точно моето мнение — отвърна Робърт. — Никога не съм искал да кажа, че за мен е било унизително, а за теб — не. То беше насилие и за двама ни. Искам да сложим край на всичко това, и то още сега.

Мариса не отговори, а впи гневен поглед в пътя пред себе си. Знаеше, че Робърт също е разгневен. Докога щяха да продължават тези техни крамоли, водещи до явна вражда?

След десет минути безмълвно пътуване Мариса се поуспокои значително. Обърна се към Робърт и му съобщи, че днес я е посетила мисис Харгрейв.

— Прояви голяма симпатия и заедно с изразеното съчувствие ми направи интересно предложение.

— Да чуем — отвърна Робърт.

— Предложи да се възползваме от услугите на психоанализата, предлагани в клиниката. Струва ми се, че идеята не е лоша. Тя ми обясни, че много хора, ползвали техните съвети, са получили голяма помощ.

— Нямам никакво желание да се занимавам с подобни щуротии — отсече Робърт, като не остави място за по-нататъшна дискусия. — Нямам намерение да губя повече време и пари за някого, да ми обяснява защо ми е дошло дотук от някакъв процес, който ни прави толкова нещастни, та ще се хванем за гушите. Жертвахме достатъчно време, усилия и пари. Вярвам, даваш си сметка, че за тези глупости досега хвърлихме на вятъра повече от петдесет хиляди долара.

И двамата потънаха отново в мълчание. След някоя и друга минута Робърт пак го прекъсна:

— Чу ме, нали? Петдесет хиляди долара.

Мариса се извъртя към него с пламнало лице.

— Петдесет хиляди, сто хиляди! Какво значение имат тези пари, ако това е единственият шанс да се сдобием със свое дете? Понякога не мога да те позная, Робърт. Не съзнаваш ли, че непрекъснато се нараняваме взаимно? Нали имаше достатъчно пари, та да можеш да купиш новата тъпа кола тази година? Наистина се удивлявам на предпочитанията ти.

Мариса се извърна ядосана от Робърт, скръсти ръце на гърдите си и потъна в собствените си мисли. Учудваше се как поначало са могли да бъдат привлечени един към друг два тъй различни манталитета като нейния и неговия.

— Обратно на теб — заговори Робърт, когато наближиха жилището си — на мен петдесет хиляди ми изглеждат много пари. И какъв е резултатът от тяхното пропиляване? Нищо, освен ужасни взаимоотношения и разпадане на брака. Намирам, че сме платили твърде голяма цена. Започвам все повече да намразвам тази клиника, впрочем никога не съм се чувствал комфортно там. А атаката на онази побесняла жена никак не увеличи симпатиите ми. А видя ли пазача?