Робин Кук - Признаци на живот

Мариса кимна.

След няколко минути доктор Уингейт се появи отново. Широка усмивка озаряваше лицето му.

— Бяхте много добро момиче — поздрави той Мариса. — Имате осем отлични яйцеклетки.

Мариса въздъхна шумно и затвори очи. Постепенно се унесе и долавяше само бегло, че се суетят около нея, слагат я на носилка и я откарват в отделението за лежащо болни. Тук слабо се поразбуди, докато я прехвърлят на леглото, и тогава заспа дълбок сън под въздействието на валиума.

За доктор Норман Уингейт като лекар и фармацевт най-любими бяха интелектуалните вглъбявания в молекулярната биология. Като разглеждаше яйцеклетките на Мариса през обектива на своя мощен микроскоп, той изпита истинско удоволствие и благоговение. Там, в тези микроскопични клетки, се криеше такава огромна, невероятна сила за създаване на човешко същество.

И осемте яйцеклетки бяха напълно узрели. Той ги сложи внимателно в предварително приготвената в отделни съдове хранителна култура. След това съдинките бяха пренесени в специален инкубатор с контролирана температура и концентрация на газовете.

През това време спермата на Робърт вече се бе втечнила. Доктор Уингейт се залови да проведе сам осеменяването. Държейки изключително много за перфектността в работата, той извършваше лично процеса. Тази клетъчно-биологична дейност бе неговата стихия. Осеменяването беше продукт колкото на научното познание, толкова и на индивидуалното изкуство.

— Доктор Уингейт! — В лабораторията нахлу мисис Харгрейв. — Много ми е неприятно да ви безпокоя, но случаят на Ребека Зиглър взе нов обрат и вашата намеса е наложителна.

— Не можете ли вие да се справите? — вдигна глава той.

— Пристигнала е цялата преса. Дори екип от телевизията е тук. Най-добре ще е да дойдете лично вие.

Доктор Уингейт погледна колебливо към съдинката със спермата на Робърт. Мразеше бюрократичните задължения да пречат на биологичните занимания, но като директор на клиниката нямаше голям избор в такива случаи. Погледна асистиращата сестра.

— Имате шанс да покажете какво можете, сестро. Продължете и довършете осеменяването, като внимавате за концентрацията и „изплуването“. Толкова често сте ме наблюдавали как го върша, така че, хайде, залавяйте се. — И той излезе.

— Мисис Бюканън! Ало! Мисис Бюканън! При нас ли сте вече? — зовеше я приятелски глас.

Мариса отвори очи. Над нея бе наведено широко усмихнатото лице на мила сестра. Мариса излизаше из дълбините на кошмарния сън. Бе сънувала, че е захвърлена сам-самичка в огромна гола пустиня. Отначало се помъчи да включи гласа в съня, но сестрата настояваше нежно и упорито:

— Хайде, мисис Бюканън, съпругът ви е тук!

Цялата стая се въртеше пред очите на Мариса. Тя успя най-после да фиксира поглед. Значката върху ревера на сестрата гласеше: „Джудит Холидей“. Тогава видя зад нея и Робърт.

— Колко е часът? — запита Мариса и се повдигна на лакът. Чувстваше се, като че ли току-що бе заспала. Съвсем сигурно Робърт не би могъл да приключи работата си, та да се върне за нея.

— Четири и петнайсет следобед — отговори бодро Джудит, като навиваше маншета за измерване на кръвното налягане около ръката й и го напомпваше.

— Как се чувстваш? — попита я Робърт.

— Предполагам, добре. — Мариса не бе съвсем сигурна. Валиумът все още циркулираше из целия й организъм. Устата й беше суха като пустинята от съня. Беше зашеметена, че денят бе изминал толкова бързо.

— Данните за общото ви състояние са идеални — сне маншета от ръката й Джудит. — Ако имате желание, готова сте за вкъщи.

Мариса провеси крака от леглото и усети кратък световъртеж. Той се повтори, когато стъпи на пода.

— Как е? — попита я Джудит.

Мариса отговори, че е добре, но чувства известна слабост. Пое глътка вода от чашата до себе си и й стана по-добре.

Двайсет минути по-късно стъпи с несигурна крачка в колата на мъжа си и се настани до него. Навън вече притъмняваше и повечето от автомобилите се движеха със запалени светлини.

— Доктор Уингейт ми каза, че изваждането е протекло много задоволително — поде Робърт.

Мариса кимна и извърна глава към него. Острият му профил се очертаваше във вечерния здрач. Той не погледна към нея.

— Ние с теб разполагаме с осем яйцеклетки — обясни тя, като наблегна специално на „ние“. Изучаваше го, като се опитваше да разчете реакцията му. Надяваше се, че той ще продължи в същия дух. Вместо това мъжът й промени темата:

— Научи ли за трагедията в клиниката?