Робин Кук - Признаци на живот

— Често срещано явление е емоционалните проблеми да потискат хората, които искат оплождане инвитро — започна мисис Харгрейв. — Споделянето на неприятностите помага на страдащия. Нашият опит ни учи, че един от най-важните проблеми е изолацията, в която изпадат отделни двойки.

Мариса закима в съгласие. Тя и Робърт бяха изпаднали в изолация. Колкото повече растеше напрежението, толкова повече се отдалечаваха те от приятелите си и най-вече от тези, които имат деца.

— Изникват ли неприятности между вас и съпруга ви? — запита с мек тон сестрата. — Не мислете, че искам да се бъркам в семейния ви живот, но пак от опит сме разбрали, че най-добре за човека е да бъде откровен.

Мариса закима отново. Впи поглед в разбиращото лице на мисис Харгрейв и я овладя желание да говори. Като изтри с опакото на ръката очите си, тя й разказа за сутрешната караница по повод внезапния отказ на Робърт да дойде в клиниката. После сподели с нея, че се изкушава да спре това лечение.

— То е истински ад за мен — сподели Мариса, — а също и за Робърт.

— Готови сме за мисис Бюканън — извика друга сестра, подала се през вратата на ултравиолетовата зала.

Мисис Харгрейв стисна окуражително рамото на Мариса.

— Засега вървете, след това ще се върна да поговорим, а?

— Добре — каза Мариса с желание да изглежда смела.

Петнайсет минути по-късно тя лежеше отново по гръб в очакване на поредната болезнена и изпълнена с рискове манипулация.

Самата ултравиолетова зала навяваше уплаха. Изпълваха я множество апаратури, проводници и шкафове с най-разнообразен инструментариум. Сестрата, довела Мариса тук, бе заета с подготовката за предстоящата процедура. Д-р Уингейт още не бе дошъл.

На вратата се почука и сестрата отвори. Извила леко глава, Мариса съзря Робърт, застанал на прага. Въпреки че залата го порази с вида си, той направи крачка напред.

— Мисис Харгрейв ми каза, че мога да вляза за момент.

Сестрата кимна и го насочи към Мариса. Той се промъкна до нея предпазливо, като внимаваше да не докосне нещо, дори и нея.

— Е, аз изпълних своята задача — каза той, сякаш бе извършил някакво велико дело. — Сега трябва да побързам, понеже закъснях, но след заседанието ще дойда да те взема. Ако пък срещата се протечи, ще се обадя по телефона на мисис Харгрейв, става ли?

— Добре — отговори Мариса. — Благодаря за усилията ти. Оценявам ги много високо.

Робърт се зачуди дали не се опитва да бъде саркастична, но не успя да открие и следа от ирония в тона й.

— За теб винаги — заключи той. — Желая ти успех с яйцеклетките. Надявам се да са добри. — Потупа я нежно по рамото и напусна залата.

Мариса почувства сълзите да я задушават, само не знаеше дали са породени от мъка, или гняв. Усещаше се страхотно самотна. Напоследък Робърт се бе отдал изключително на бизнеса, дори и когато тя силно се нуждаеше от него. Беше дълбоко наранена от обстоятелството, че той може да си позволи да я остави сам-самичка в предстоящото изтезание. Днешният Робърт беше коренно различен от човека, за когото само преди няколко години се бе омъжила така щастливо. По всякакъв повод сега говореше, че бизнесът е на първо място; работата представляваше неговата същност и предпочитаното спасение от проблемите. Гореща сълза се търколи чак до ухото й. Стисна силно клепачи, сякаш да отдели света от себе си. Имаше чувството, че собственият й живот се разпада на късове, а тя не бе в състояние да направи нищо, за да го задържи…

— Извинете ме, доктор Уингейт — спря го по пътя към залата сестра Харгрейв. — Бихте ли ми отделили време само за няколко думи?

— Наложително ли е? Закъснявам за мисис Бюканън.

— Тъкмо за нея бих желала да поговорим.

— Нещо важно ли е?

— Не е ли всичко важно? — отвърна със свенлива усмивка мисис Харгрейв.

— Съвсем точно казано. — И той я поведе към кабинета си.

— Ще бъда съвсем кратка — заяви мисис Харгрейв, когато се настаниха в стаята. — Забелязах, че мисис Бюканън… всъщност доктор Бюканън… Без съмнение си спомняте, че е лекарка?

— Да, разбира се. Доктор Карпентър ми го каза преди две години и за своя изненада научил това от вестника.

— Струва ми се, фактът, че тя е лекарка, никога не бива да убягва от вниманието ни — продължи тя. — Нерядко лекарите може да бъдат доста трудни пациенти. — Доктор Уингейт кимна. — Във всеки случай сигурна съм, че е изпаднала в депресия.

— Това не е изненада. Някои от нашите инвитро пациентки изпадат в депресия от време на време.