Робин Кук - Признаци на живот

Покрила с кърпичка насълзените си очи, Ребека Зиглър бе изведена от д-р Карпентър и пазача. Д-р Уингейт се обърна към чакащите в залата с извинения от името на клиниката заради случилото се. От единия джоб на бялата му престилка се подаваше слушалка, а другият бе напълнен с няколко стъклени петри. Нареди на регистраторката да повика чистачите, за да подредят всичко, а после се обърна към Робърт, който попиваше кръвта от устната си с чиста бяла кърпа.

— Ужасно съжалявам! — продума той, като преглеждаше раната. Тя все още кървеше, макар и значително по-слабо. — Струва ми се, че е най-добре да прескочим до нашия спешен кабинет.

— Добре съм — отвърна Робърт. — Няма нищо страшно.

Мариса се доближи да огледа отблизо устната му.

— Мисля, че ще е по-добре да ти се окаже помощ.

— Може би ще се наложи някое и друго шевче. Хайде, ще ви водя.

Мариса се отпусна в едно свободно кресло и мислите й пак закръжиха около нейните проблеми. Едва ли можеше да вини Робърт, ако след всичко, станало преди малко, неговите колебания относно процедурите за оплождане се засилят. Тя внезапно бе връхлетяна от вълна на съмнения за предстоящия четвърти опит за оплождане инвитро. Защо да се надява, че този път всичко ще завърши по-успешно от предишните опити? Обзе я дълбоко усещане за безсмисленост. Въздъхна с пълни гърди, за да удържи бликването на нови сълзи. Каква полза да понася отново болките, ако изгледите за неуспех са много по-вероятни, отколкото успехът.

Мариса отпусна глава в ръцете си. Не можеше да си спомни подобно всеобемащо я отчаяние освен по времето, когато завършваше курса по педиатрия. Тогава Роджър Шулман бе прекъснал техните продължили дълго близки отношения и това обстоятелство я доведе до окончателното решение да постъпи в Центъра за контрол върху заболяванията. Помъчи се да избегне тези спомени, като убеждаваше себе си сега, че всичко това са били младежки глупости. Мислите я отведоха година и половина назад във времето, когато тя и Робърт решиха да създадат семейство.

Тогава им се струваше, че забременяването ще дойде след някоя и друга седмица или най-много след два-три месеца. Но след като изтече повече от половин година, Мариса започна да се безпокои. Предменструалните дни станаха за нея време на напрегнато очакване и надежда, а когато се появяваше отново кървенето, тя изпадаше в дълбоко униние. Около десетия месец и двамата започнаха да осъзнават, че работата не е наред, а година след брака взеха трудното решение да предприемат нещо. Тогава именно посетиха за пръв път Женската клиника и бяха вписани за оплождане инвитро.

Започна се с изследване на спермата на Робърт. То мина нормално. Първите прегледи за Мариса бяха по-сложни. Трябваше да се проведе рентгеново изследване на матката и фалопиевите тръби. Припомни си го така ясно, сякаш бе станало вчера.

„Смъкнете се малко по-напред“ — й бе казал д-р Толентино, рентгенологът на клиниката, докато движеше снопа светлина от огромния рентгенов апарат върху долната част на корема й, за да уточни мястото, където ще се насочат рентгеновите лъчи.

Мариса стори каквото й бе наредено. В една от вените й пак бе включена система и й вляха малко количество валиум. Главата й бе започнала да се замайва, но Мариса не бе успяла да се освободи от тревогата да не изпадне в преживения преди кошмар.

„Отлично!“ — бе казал д-р Толентино й като бе проверил повторно със светлинния сноп местоположението, бе повикал д-р Карпентър. Той бе влязъл, придружен от медицинската сестра, и двамата навлекли като д-р Толентино тежките гумено-оловни престилки, предпазващи ги от опасната радиация на рентгеновото лъчение. При вида им Мариса се бе почувствала много по-изложена на вредното рентгеново облъчване.

Тя бе усетила, че краката й бяха повдигнати, разтворени и прикрепени към поставките в гинекологично положение. След това долният край на рентгеновата маса падна изпод седалището й и тя увисна само върху поставките на краката си.

„Сега ще усетите спекулума 4 4 Продълговат инструмент за разтваряне, с цел да се огледа и манипулира върху шийката на матката и влагалищните стени. — Б.пр. “ — я бе предупредил д-р Карпентър.

— След това бе усетила проникването на спекулума и разтягането отвътре; бе чула металното щракане на двузъбците, заловили устните на шийката на матката и изтеглили я напред; усетила бе леките бодвания при инжектиране на местната упойка. После бе прозвучал гласът на д-р Карпентър: „А сега да вкараме контрастното вещество. Мариса, ще почувствате доста силна болка ниско в корема“.