Робин Кук - Признаци на живот

Мариса се запаси с резервно гориво и вода и потегли на далечен път. Пътува цял ден по трапища и из коритата на пресъхнали реки. Температурата се бе вдигнала над 40°, прах покри колата, цялата й вътрешност и самата Мариса. По тъмно влезе в малко градче с дървени къщички. Насред Уиндора се намираше единственият дървен хотел с публичен дом. Върху него бе изписано претенциозното название „Хотел «Западна звезда»“.

Мариса влезе в кръчмата и издържа втренчените погледи на петимата мъже посетители. Те оставиха бутилките си с бира върху масата и не ги докоснаха, докато младата жена разговаряше със собственика на заведението. Той я доближи и попита може ли да направи нещо за нея. Тя му каза, че иска стая за две нощи.

— Имате ли резервация? — запита той.

Мариса се втренчи в широкото сериозно лице на човека, като допусна, че той се шегува. Но не видя и следа от усмивка. Съобщи, че не е направила резервация.

— Тази вечер тук се събират за състезание боксьори от околността и сме попретъпкани. Но нека проверя.

Той отиде до регистъра си на тезгяха и започна да рови. Мариса се огледа. Мъжете все още стояха облещени към нея. Никой не помръдна и не каза и думица. Собственикът се върна.

— Ще ви дам номер четири. Резервирана е, но ще я заемат чак в шест сутринта.

Мариса плати за една нощувка, взе ключа и попита за храна.

— Ще ви приготвим нещичко — каза човекът. — Като се поосвежите малко, върнете се тук.

— Още един въпрос — помоли тя. — Станцията Уилмингтън близко ли е до градчето?

— Близо е — отвърна стопанинът. — Около три часа път с кола все на запад.

Преди да иде в стаята си, Мариса позвъни на агента от службата за коли под наем и му съобщи, че е пристигнала благополучно. Като влезе в стаята си, бе приятно изненадана от сравнителната чистота. Над леглото бе простряна противокомарна мрежа. Едва през нощта щеше да разбере какво голямо удобство беше тя.

Остатъкът от вечерта протече бързо и приятно. Не беше гладна и едва докосна храната. Мъжете в бара я обградиха с мило внимание, като разговаряха приятелски с нея. Особено й се понрави леденостудената бира.

Нощта беше мъчителна. Отново я спохождаха ужасни кошмари, свързани все със смъртта на Уенди. Освен това не я оставяха на мира пиянските викове и побоища пред вратата й. На сутринта бе по-изморена от предния ден, но след душа и силното кафе се почувства в състояние да посрещне премеждията на предстоящия ден. След като изслуша наставленията на собственика, тя се качи в колата и пое по мръсния прашен път на запад.

Скоро започна да се натъква на ферми за животни, които много си приличаха — дървена къща, продълговати навеси за добитъка и всичко това заобиколено с дървени огради. Виждаха се много кучета, коне и каубои. Във въздуха се носеше миризмата на оборски тор. Хората бяха много гостоприемни към Мариса. Каубоите се надпреварваха кой да я отведе до пистата за лекарските самолети и я черпеха с бира. Един от собствениците на животни й обясни поведението си с това, че на сто години веднъж ще се случи млада, привлекателна жена сам-самичка да посети тяхната станция. Около единайсет и половина тя чакаше в колата си на сянка под смолисто дърво недалеч от пистата.

Близо до пистата стоеше ланд ровърът на станцията Уилмингтън. Мариса слезе от колата и започна да се оглежда и ослушва към небето. След четирийсет минути се чу шум, появи се самолет и направи две обиколки над пистата, а след това се приземи плавно.

Мариса се затича към самолета и тъкмо когато пилотът се канеше да слезе, тя извика:

— Доктор Уилямс!

Пилотът се изправи до самолета. В ръката си държеше старомодна лекарска чанта. Отправи поглед към Мариса.

— Доктор Уилямс! — повтори Мариса.

— Да? — отвърна предпазливо Тристан и я изгледа от главата до петите.

— Аз съм доктор Мариса Блументал — представи се тя и подаде ръка.

Той я пое колебливо.

— Радвам се да ви видя — каза мъжът, но гласът му не звучеше съвсем радостно.

Мариса бе изненадана от външността му. Не изглеждаше като патолог, поне не като тези, които тя познаваше. Лицето му бе обгоряло от слънцето и обветрено, а брадата му не беше бръсната поне от три дни. Носеше овехтяла широкопола австралийска шапка, килната на една страна. Вместо на доктор Тристан Уилямс приличаше на притежател на ферма за животни. Беше мъжествен и хубав. Косата му беше песъчливо руса, малко по-светла от тази на Робърт. Челюстта му беше квадратна и смело издадена напред и дотук свършваше приликата с Робърт. Очите на Тристан бяха по-дълбоки, но тя не можеше да каже нищо за цвета им, тъй като той премижаваше срещу светлината. Устните му не бяха тесни като на Робърт, а сочни и много изразителни.