Робин Кук - Признаци на живот

— Успявам да се държа — успокои го Мариса.

— Ако можеш да ми изпратиш нейните вещи, ще ти бъда много благодарен. Ще се свържа и с австралийските власти. Довиждане.

Излегнала се на кревата, Мариса покри лицето си с ръце и плака до насита. Постепенно дълбоката й тъга започна да се превръща в раздразнение, а раздразнението — в гняв. Фактът, че Робърт отказа да долети незабавно в Австралия, и то когато знаеше каква голяма травма е преживяла, бе за нея непростим. Данъци! Какво абсурдно оправдание! След случилото се тя се надяваше, че той ще направи всичко за брака им. Тя се чудеше каква ли щеше да бъде и нейната съдба, ако умората не бе я върнала овреме на яхтата. Сигурно и тя щеше да е мъртва сега. Може би това беше целта на престъпниците, да се избавят с един удар и от двете, които им се бъркаха. Тя усети как устата й внезапно пресъхна. Преглътна с усилие. Мислеше за опасни неща, беше като полудяла. Мислено видя отново жестокото, престъпно лице на нощния пазач от Женската клиника в Бостън, готов да я застреля от упор. Възможно ли е той да е свързан със злосторника китаец, който беше на яхтата? Тя се чудеше има ли нещо общо между Женската клиника в САЩ и клиниката „Грижи за жената“ в Австралия. Нелепата смърт на Уенди се бе стоварила върху Мариса като тежък удар. Как можеше да изостави всичко и да се върне в Бостън? Мисълта й изведнъж скочи към изплъзващия се Тристан Уилямс. Защо утвърден патолог ще измисля несъществуващи данни, които винаги биха могли да се докажат като фалшиви, само за да публикува някаква статия? Тук имаше нещо, което не пасваше.

Мариса върна мислите си към тези хулигани, изхвърлящи мръсотията в морето. Ако бяха толкова невинни, защо побягнаха веднага щом като тя извика? Накрая се убеди, че става дума за заговор, и то по-злокобен, отколкото можеше да си въобрази. Сега взе решение да се довери на инстинкта си. Бързо грабна телефона и събуди Робърт за втори път.

— Робърт, необходим си ми тук — каза Мариса. — Колкото повече мисля за смъртта на Уенди, толкова повече се убеждавам, че всичко е било извършено преднамерено.

— Моля те, Мариса, реагираш твърде необмислено след този страшен шок. Не можеш ли да се качиш на самолета и да си дойдеш?

— Смятам да остана тук.

— Не мога да дойда в Австралия. Казах ти, че бизнесът…

Мариса прекъсна разговора, преди той да довърши фразата. Веднага обаче съзна, че би могъл да й помогне, и позвъни отново за трети път.

— Много съм доволен, че се обаждаш пак — рече Робърт. — Надявах се, че ще отрезвиш мислите си.

— Искам да откриеш нещо — каза Мариса, като игнорира коментарите му. — Искам да знам съществува ли делова връзка между Женската клиника в САЩ и „Грижи за жената“ в Австралия.

— Мога да проверя сутринта.

— Искам сега! — Тя знаеше възможностите на компютъра му.

— Ако сторя това за теб, ще ми обещаеш ли да се върнеш и ще престанеш ли да настояваш да дойда в Австралия?

— Ще престана.

— Кажи ми твоя номер и аз ще ти позвъня.

Пет минути по-късно телефонът иззвъня.

— Ти беше права, ако си допускала, че са свързани. И двете клиники са под контрола на австралийска холдингова компания, наречена „Фертилити“. Намерих тези данни отзад на проспекта на Женската клиника.

— Какво общо имаш ти с проспекта на тая клиника? — запита Мариса. — Мислех, че е частна компания.

— Преди няколко години пуснаха голямо количество акции за финансиране на огромна верига от подобни клиники в национален мащаб. Спечелих доста от тях.

— Притежаваш акции в Женската клиника? — запита Мариса.

— Да — отговори Робърт, — имам значителни позиции в двете клиники, и в тукашната, и в австралийската.

— Притежаваш акции и на австралийската клиника?!

— Разбира се. Купих ги от борсата в Сидни.

— Продай ги веднага! — изкрещя Мариса.

— Нека не объркваме емоции с бизнес. В близко бъдеще те ще удвоят стойността си.

— Мисля, че в тези компании има нещо много порочно — каза Мариса с нескрита злоба. — Не знам какви са целите им, но игрите им са свързани с тези серии от туберкулозен салпингит.

— Не ми казвай, че си поела отново кръстоносния поход.

— Направо продавай акциите! — разпореди Мариса.

— Ще се заема с твоите препоръки — каза Робърт насмешливо.

Мариса тръшна телефона, преди Робърт да добави още нещо. Сега гневът бе взел връх над скръбта й по Уенди. Вместо да се отдаде на депресията, тя изгаряше от желание за действие. Вдигна слушалката и се обади в Службата на Кралската медицинска авиация.