Робин Кук - Признаци на живот

Уин профуча край Мариса. Тя се обърна назад, очаквайки Уенди да се появи зад него, но отново стърчаха само плавници. Мариса се поколеба какво да стори и в същия миг се появи главата на Уенди. Тя веднага разбра в каква каша са попаднали. А броят на акулите нарастваше с всяка секунда.

Изпаднала в паника, Уенди се насочи към Мариса, но бе принудена внезапно да спре. Няколко акули се спуснаха помежду им. Мариса заплува по гръб към яхтата, за да може да не изпуска от поглед Уенди. Тя просто се задушаваше от непрекъснато нарастващия ужас.

Изведнъж всички акули се разпръснаха с мощни удари на опашките. Мариса въздъхна, като помисли, че Бог е чул молбата й, но веднага видя какво ги бе разгонило. От тъмните дълбини връхлиташе огромна осемметрова бяла акула, най-кръвожадният звяр сред морските обитатели.

Когато Уенди видя тази грамада, тя се паникьоса напълно. С неритмични, разпокъсани движения на ръцете и краката пое напред. Мариса също побягна. При изхода от канала си позволи да погледне назад. Уенди полагаше отчаяни усилия да се измъкне, но колосалният звяр проявяваше жив интерес към нея.

Акулата спря за миг, след това със силен удар на опашката се хвърли върху Уенди, извъртя се леко странично и огромната зинала паст я захапа през гръдния кош, като я раздруса така, че шлемът и маската й отлетяха. Плувна грамаден облак кръв. Той закри всичко и от Уенди повече не се видя нищо.

Ужасена, Мариса загреба бързо към яхтата. Уин вече се бе напъхал в клетката. Тя докопа вратичката и натисна, но Уин я бе залостил отвътре. Не можеше да разбере какво целеше той. Обръщайки се назад, Мариса видя чудовищното създание да идва към тях, като от устата му се лееше кръв.

За част от секундата тя спря от другата страна на клетката. Присви се на топка, стискайки отчаяно стоманените пръчки на клетката. С внезапен скок акулата докопа клетката с грамадната си уста. Мариса успя да се задържи на мястото си, докато мощните челюсти се мъчеха да разкъсат стоманените пръчки. Петнайсетсантиметровите остри зъби стържеха по метала. Няколко от пръчките се огънаха под грамадните челюсти. Акулата разтресе клетката така, че маската и шлемът на Мариса отхвърчаха, но тя се удържа за здравите пръчки. Внезапно огромният звяр изостави клетката. Ръката на Уин бе раздрана от рамото надолу, но той все пак успя да вдигне клетката.

8 април 1990 г.

11:47 сутринта

Мариса остана вкопчена в повдигащия кабел, докато не усети, че металната клетка опря палубата. Едва тогава посмя да отвори очи. Видя как Рейф отвори вратата на клетката и Уин с мъка се извлече навън. Той притискаше ранената си ръка с другата длан, но кървенето беше обилно.

Мариса се пусна от кабела и все още с плавниците на краката успя да слезе на палубата. След миг ужасната истина изплува в съзнанието й: Уенди не беше с тях на яхтата. Представи си я в челюстите на звяра.

— Уенди е все още във водата! — изкрещя тя.

Двамата мъже се бяха спуснали към аптечката. Рейф полагаше усилия да преустанови кървенето чрез налагане на турникета върху кървящата артерия.

— Какво да сторим за Уенди? — изкрещя отново Мариса.

Рейф даже не повдигна очи.

— Трябва да я открием! — изпищя Мариса. — Не можем просто да я изоставим там! Моля ви!

— Това е най-доброто, което съм в състояние да направя, приятел — обърна се Рейф към Уин.

— Моля ви! — извика Мариса и се заля в сълзи.

Рейф не й обърна внимание, а се зае с радиото, за да потърси помощ от крайбрежните патрули. Мариса бе обезумяла от тревога. Хълцайки през риданията, тя молеше капитана, след като приключи с радиото, да влезе във водата за Уенди.

— За какъв ме мислиш? — изкрещя Рейф. — Трябва да съм най-големият глупак да вляза във водата, когато наоколо кръжи голяма бяла акула! Много съжалявам за твоята приятелка, но можем само да чакаме дали тя ще се появи на повърхността. Ако се е скрила някъде сред коралите.

— Видях как акулата я сграбчи — изплака Мариса. — Трябва да се направи нещо — молеше се тя. Отчаяна, падна на колене, покри лицето си с ръце и продължи да ридае. Скоро долови постоянно нарастващо бръмчене. Точно над яхтата се появи хеликоптер. Рейф хвана радиото и се свърза с пилота. Каза му, че не си заслужава риска да прехвърлят Уин горе, тъй като в момента кървенето е овладяно.

— Но все още един от гмуркачите го няма — завърши той.

— Ще изпратим патрулна лодка да търси изчезналия. — Хеликоптерът отлетя обратно.