Робин Кук - Признаци на живот

Курортът Хамилтън предлагаше голямо разнообразие от ресторанти с различни национални кухни. Двете приятелки избраха най-близкия до хотела, полинезийския. За да са в тон с обстановката, преди да влязат в ресторанта, те си бяха купили по един саронг 11 11 Наметало от памучен плат, носено от индийци и полинезийци. — Б.пр. с блестящи изображения на разни цветя.

След като подготвиха всичко за гмурканията през следващия ден, Мариса и Уенди прекараха остатъка от следобеда в слънчеви бани и плуване в чудесния басейн на хотела.

— Хайде да си поръчаме шампанско — посъветва Уенди, — за да отпразнуваме пристигането си тук.

— Досега мислила ли си за Густав? — запита Мариса.

— Разбира се — отговори Уенди. — Трудно е да не мисля, въпреки че се старая да не го правя. А ти за Робърт?

— Още в самолета — призна Мариса. — Смяташ ли, че е редно да му позвъня по телефона? Възможно е да съм прекалила с реакцията си относно Дона.

— Хайде да се обадим — каза Уенди. — Щом това ти чопли мозъка, направи го. И аз ще позвъня на Густав.

— Уенди! — наклони се напред Мариса, снишила глас. — Зад теб седи една азиатска мутра. Този човек непрекъснато се взира в нас.

— Къде? — реагира Уенди, като се извъртя назад.

— Не така рязко — хвана я Мариса за ръката.

— Какво искаш да кажеш? — изблещи се Уенди към приятелката си. — Как иначе ще видя кой е зад мен?

— Прояви хитрост! — пошепна Мариса. — Той седи три маси зад теб. С него има един много мургав мъж с къдрава коса. И двамата са забили погледи в нас.

Уенди се извъртя уж безцелно, огледа ги и каза:

— Е, та какво от това? Може да са харесали саронгите ни.

— Тази азиатска мутра ме кара да се чувствам много неудобно. Това е някакво вътрешно усещане. Да се махаме!

Когато излязоха навън, Мариса се захласна по красотата на австралийското нощно небе, кадифена синева, обсипана със звезди. Това подобри настроението й. Учудваше се защо се развълнува толкова, като видя азиатеца. Той седеше далеч от тяхната маса.

Когато се качиха в хотелската стая, Мариса приседна на ръба на кревата си и изчисли часовото време за момента в САЩ.

— В Бостън е седем и петнайсет сутринта.

— Ти позвъни първа — каза Уенди и се изтегна на леглото си.

С треперещи пръсти Мариса набра домашния си телефон. Когато чу сигнал отсреща, взе да измисля какво ще каже сега. При четвъртото позвъняване вече знаеше, че Робърт не е вкъщи, но почака до десетото. Обърна се към Уенди:

— Копелето не е у дома, а той никога не тръгва за офиса преди осем.

— Може би пътува по работа — каза Уенди.

— Едва ли! Сигурно е с Дона.

— Хайде, не прави веднага такива заключения. Да видим сега какъв е моят случай. — Уенди набра своя номер.

Мариса я наблюдаваше, докато Уенди чакаше. Накрая остави слушалката на място.

— И Густав не е вкъщи. Може би закусват заедно с Робърт — опита да се пошегува тя.

— Густав е хирург — каза Мариса. — По кое време ходи на работа?

— Ако не му предстоят операции, около седем и половина. Но наистина напоследък оперира твърде много.

— Ясно — каза Мариса. — Хайде да се поразходим.

Излязоха и се заразхождаха по плажа. Известно време не размениха нито дума.

— Имам лошо предчувствие относно брака си — промълви най-после Мариса. — Напоследък Робърт и аз гледаме винаги различно на нещата. Това не се дължи на намесата на Дона.

— И аз смятам, че тези проблеми с безплодието — кимна Уенди — слагат дълбок отпечатък в отношенията ни с Густав.

— Само като си помисля — въздъхна Мариса — с какви възвишени обещания започна връзката ни!

Двете спряха внезапно. Очите им бяха свикнали с тъмнината и те видяха пред себе си двама влюбени, вкопчени в здрава, неразделна прегръдка.

— Това ме прави носталгична и тъжна — каза Уенди.

— Мен също — съгласи се Мариса. — Да сменим посоката.

Мариса улови погледа на Уенди. Засмяха се и двете, а после поклатиха глави.

— Завистта е ужасно нещо — каза Уенди.

— Но поне знаем какво точно представлява — заключи Мариса.

На следващия ден Мариса бе разбудена от Уенди още на разсъмване. След солидна английска закуска надигнаха торбите и раниците си и пристигнаха на пристанището преди осем. Натовариха се на яхтата и Уенди видя голяма метална клетка със здрави стоманени пръчки. Горният й край бе закрепен с яки кабели за повдигателен кран.

Капитанът запали мотора и запромъква ловко яхтата между останалите съдове. Когато излязоха в открито море, той увеличи скоростта и се залюшкаха над вълните.