Робин Кук - Признаци на живот

Флотилията наистина беше внушителна. Неколкостотин лодки от различен вид и големина бяха на док, с достатъчно място между тях за още толкова. Уенди държеше да отидат на кея, за да изберат сами плавателното средство.

— Ето тук една чудесна — каза тя. Бе спряла на ивицата, където бяха закотвени по-големите съдове. Встрани и под носа на яхтата бе изписано името Оз .

— С какво тази е по-добра от другите? — запита Мариса.

— Тази има много удобна платформа за гмуркане, точно над водната повърхност. Мога също да твърдя, че има собствен компресор, изпълващ леководолазните апарати с въздух. Освен това ми се струва, че е над шестнайсет метра дълга, а това гарантира по-добра стабилност при плаването.

— Разбирам — каза Мариса. Тя се учуди на голямата осведоменост на Уенди и се почувства в сигурни ръце.

— Май се интересувате от риболов или гмуркане, момичета? — попита симпатичен брадат мъж.

— Да речем — каза Уенди. — Колко ще ни струва, ако наемем яхтата за цял ден гмуркане?

— Елате на борда и ще разискваме въпроса — покани ги той. — Името ми е Рейф Мъри. Аз съм капитанът.

Със стъпката на опитен моряк Уенди мина по дъската, свързваща кея с яхтата. Мариса се опита да й подражава, но тясната дъска я уплаши. Капитанът й подаде ръка и тя успя да стъпи на борда, подкрепяна от силната длан.

Красив мускулест младеж излезе от кабината. Той се усмихна на жените и докосна австралийската си шапка.

— Това е първият ми помощник и майстор по гмуркането — представи го капитанът. — Името му е Уин Джонс. Познава целия риф като петте си пръста.

Уенди и капитанът обиколиха яхтата от край до край, а после седнаха в кабината за пазарлък. Мариса досега дори не подозираше за съществуването на тази практична черта от характера на приятелката си. Скоро приключиха с договарянето, капитанът почерпи по една бира и жените си заминаха, като Уин помогна на Мариса да слезе.

— Проклети, гадни американски копелета — изпсува Рейф, когато се върнаха в кабината. — Тая мръсница удари цената така ниско, че парите едва ще стигнат за гориво.

— Хайде, хайде — зауспокоява го Уин. — Нали знаеш, че от четири дни не сме имали и кьорав клиент. Ще ги заведем утре някъде наблизо и нека си играят цял ден.

— Ало! — чу се глас отвън.

— Сега пък какво има? — надникна през вратата капитанът. — Изглежда, нещата потръгват. Дойде и един японец.

— На мен ми прилича на китаец — каза Уин.

— С какво мога да ви услужа, сър? — провикна се Рейф. Двамата излязоха от кабината.

— Свободни ли сте да ви наема за утре? — запита китаецът.

— За какво ви трябваме? — запита Рейф. Беше готов да забрави договарянето с жените.

— Намислил съм да изляза на голям риболов по външната стена на рифа — отговори човекът.

— На вашите услуги — каза капитанът, — но външната стена е на четирийсет морски мили далеч. Ще ви струва доста скъпичко.

— Готов съм да платя — съгласи се китаецът, — но не обичам много хора на борда. Имате ли клиенти за утре?

Рейф повдигна въпросително вежди към Уин, преди да реши какво да отговори. Не искаше да пропусне парите на този китаец, но не му се изпускаха и парите на американките. Уин сви рамене.

— Току-що записахме две дами за гмуркане — обърна се Рейф към китаеца. — Но мога веднага да ги зачеркна.

— Две дами няма да смутят риболова ми — каза китаецът, — не поемайте обаче никакви пасажери повече.

— За мен е чудесно — каза Рейф, мъчейки се да скрие приятната си възбуда. — Елате на борда да се уговорим.

Китаецът скочи ловко и започна веднага:

— Името ми е Хари Уонг. В момента нямам много време. Какво ще кажете за двеста долара капаро? — Той извади парите.

— Ще свършат работа — прибра Рейф банкнотите. — Имате ли претенция за определен час на тръгване?

— Какъв час уговорихте с жените? — попита човекът.

— Осем часа. Устройва ли ви?

— Осем е добре и за мен — каза китаецът, — но може да ми се доспи, докато плаваме. Имате ли свободна кабина?

— Разбира се. Можете да ползвате главната кабина.

— Ще се видим в осем — усмихна се китаецът и скочи на кея.

Уили Тонг бе радостен. И Нед Кели сигурно ще бъде. Той влезе в бара „Краб“ и си поръча бира. Още не беше я доизпил, когато се появи Нед Кели.

— Как мина, приятел? — запита той.

— Гладко като коприна. — И Уили му разказа подробностите.

— Идеално! — възкликна Нед. — И аз оправих всичко без всякакви трудности. Наех такава мощна моторница, че може да тегли и супертанкер, ако й го закачиш. Хайде, допивай бирата и да вървим. Трябва да купуваме стръв, ама много стръв!