Робин Кук - Признаци на живот

— Благодаря ви много, че ми отделихте толкова време. Оценявам високо вашата помощ. — Всъщност Мариса ставаше все по-потисната от тази информация. Изглежда, колкото се доближаваше до откриването на Тристан Уилямс, толкова повече той се изплъзваше.

— Бях щастлив да ви услужа! — подхвана Спенсър. — Но ако бях на ваше място, бих забравил за вътрешността на Австралия и Трис. Бих тръгнал към Златните брегове, за да си правя бани в австралийски стил. Не можете да си представите какво означава пустош, докато не видите някои области на Австралия.

Сбогуваха се приятелски и Мариса си тръгна. Вън намери Уенди, седнала на едно от стъпалата. Мариса приседна до нея и каза:

— Най-после открихме Тристан Уилямс!

— Браво! — извика Уенди. — Наблизо ли е?

— Всичко е относително — рече Мариса. — Намира се някъде в затънтените краища на Австралия. Явно е напуснал патологията или патологията го е напуснала. Лекар на обща практика е, лети из изолираните ферми в края на света.

— За човек, фалшифицирал данни, това звучи като разкаял се благодетел за клетниците.

— Местонахождението му е в град, наречен Чарлвил, разположен на около четиристотин мили оттук. Отсъствал обаче по цели седмици от базата си. Струва ми се, че е крайно опасно да тръгнем да го търсим. Ти как мислиш?

— Много усилия заради несигурни резултати — отвърна Уенди. — Налага се да обмислим сериозно този въпрос. А сега сме заслужили почивка след тези неимоверни усилия. Да вървим да се гмуркаме. След това може би ще се ентусиазираме.

— Добре — съгласи се Мариса. — Ти прояви безкрайно търпение. Хайде да идем да видим колко голям е този Бариерен риф.

Върнаха се в хотела и влязоха в туристическата агенция. Нямаха никакви проблеми да вземат билети за самолета до остров Хамилтън, въпреки че беше краят на седмицата. Агентът им резервира и стая в хотела.

— Какъв е най-добрият начин да организираме гмуркането още оттук? — запита Уенди напрегнато.

— Ще го уредите най-сполучливо, когато се настаните на острова. Ще разполагате с безброй лодки и яхти, за да избирате. Сега е извънсезонно време и ще успеете да се спазарите много по-евтино, отколкото през сезона.

— Благодаря ви! Ще послушаме съвета ви.

— Доволен съм, че ви услужих — каза агентът.

Уенди сграбчи Мариса за ръката и си тръгнаха.

— С какво мога да ви помогна? — обърна се агентът към следващия клиент. А той беше с лице като щавена тъмна кожа. Агентът си помисли, че този човек е от покрайнините. През цялото време, докато двете американки правеха своята заявка, той се бе пулил в рекламните брошури, разстлани вдясно. При влизането им в агенцията този тип бе вървял така близо зад тях, та служителят бе решил, че тримата са заедно.

— Мисля, че можеш… — каза човекът. — Искам два билета отиване и връщане до Хамилтън. Имената са Едмънд Стюарт и Уили Тонг.

— Необходимо ли ви е съдействие, за да се настаните там? — запита любезно агентът.

— Не — каза Нед. — Грижим се сами за себе си.

7 април 1990 г.

1:40 следобед

На височина хиляда метра над водата Мариса притискаше лицето си в стъклото на самолета и наблюдаваше огромния океан с промените в цвета на бистрите му води в зависимост от коралите под повърхността. Мислите й обаче летяха назад към Бостън. Чудеше се дали бе постъпила правилно, като остави Робърт сам, и как ли се развиват неговите отношения с Дона.

До нея седеше Уенди, зачела на глас купения туристически пътеводител. На Мариса сърце не й даваше да каже, че не се интересува от четенето.

— „Австралийският голям бариерен риф се е оформил в продължение на двайсет и пет милиона години — четеше ентусиазирана Уенди. — Тук има триста и петдесет различни вида корали, както и хиляда и петстотин вида тропически риби. Видимостта през водата достига до шейсет метра.“ — Тя се взря в Мариса. — Невероятно, представяш ли си?

В този момент пилотът съобщи, че наближават остров Хамилтън и всеки момент ще кацнат. След няколко минути самолетът се приземи гладко.

Островът представляваше тропически рай и високите хотели изглеждаха като чужди тела сред тази красота. Зеленината на дърветата лъщеше, а между тях никнеха цветя и храсти с най-различни ярки цветове. Плажовете искряха с белия си пясък, а водата мамеше с аквамарина си да скочиш в нея.

Настаниха ги в стая с изглед към морето. Уенди настоя да отиде веднага да договори лодка за утрешното гмуркане. Мариса не можеше да я изостави и тръгна с нея.