Робин Кук - Признаци на живот

— За какво е тази клетка тук? — запита Мариса. — Вчера я нямаше на яхтата.

— Това е клетка за предпазване от акули — обясни Рейф.

— За какъв дявол ни е притрябвала? — извика Мариса, обръщайки се към Уенди, а тя сви рамене.

— Нали не отиваме някъде, където е пълно с акули? — обърна се Уенди към Рейф.

— Това е океан, милички — отговори той, — а в океана живеят акули. Винаги има вероятност някоя да се завърти около нас, но успокойте се! Повел съм ви, късметлии момичета, към външната стена на рифа. Това е само малка предпазна мярка. Външната стена на рифа е мястото, където са най-красивите и в най-голямо изобилие риби и корали.

— Не искам да срещам никаква акула! — извика Мариса.

— Вероятно няма и да срещнете — каза Рейф. — Това е работа на Уин. Просто иска да е сигурен.

Яхтата се насочи право на изток, точно срещу слънцето, а капитанът даде пълен напред. Отначало плаваха в чисти тюркоазни води, но скоро се намериха над самия риф и водата стана тъмносиня. Малко след десет часа капитанът намали скоростта и нареди на Уин да отиде на носа, близо до котвата. Каза на жените, че търси канала между двете стени на рифа.

— Това е най-доброто място за гмуркане в целия свят — разпалено заобяснява той.

След половин час яхтата бе закотвена и Мариса забеляза, че са спрели точно над два огромни реда корали и водите образуват над тях прибой.

— Тук ли ще се гмуркаме? — попита Уенди.

— Точно тук — отговори Рейф. — Аз имам работа в машинното и ви оставям тримата тук. Не се отделяйте от Уин. Не плувайте на своя глава далеч от него.

Те влязоха в кабините, облякоха банските си и когато излязоха на палубата, Уин им помогна да сложат леководолазните костюми и да нагласят шлемовете и кислородните маски. Уенди се бе настанила вече върху платформата за гмуркане, изградена към една отстраните на яхтата, когато се чу ужасно метално скърцане — Рейф повдигаше с крана клетката за акули и я потопи във водата до платформата. Мариса също бе готова, нахлузи дебелите ръкавици, предпазващи от порязване при допир с коралите, и се приближи до Уенди, която й припомни цялата сигнализация от жестове за водене на разговор под водата.

— Готови ли сте, момичета? — запита Уин, който дойде до тях на платформата.

Уенди я увери, че е напълно готова, а Мариса кимна.

— Тогава следвайте ме — каза Уин, като се хвърли гърбом във водата.

Уенди незабавно се гмурна след него.

Взирайки се във водата, Мариса видя цели повлекла водорасли, понесени от течението, което беше бързо и влечеше извън рифа към морето. Решила да не се бави повече, тя ги последва. В мига, когато потъваше, изпита удивление. Стори й се, че изведнъж е попаднала в друг свят. Водата беше много по-бистра от нейните очаквания. Видя се заобиколена от рибки пеперуди и ангелски риби. На стотина метра пред нея Уин и Уенди бяха спрели пред прага на канала. Виждаше ги така ясно, сякаш висяха във въздуха. Пясъкът под нея блестеше и създаваше впечатление, че всяко зрънце се откроява отделно. Като погледна наляво и дясно, съзря стени от корали с най-фантастични форми и цветове. Зад себе си виждаше дъното на яхтата и металната клетка, увиснала на кабелите.

Мариса не правеше никакви усилия и течението я понесе към другите двама. След като размениха окей сигнализация, и тримата заплуваха наляво, извън канала. Мариса се задържа за кратко над ръба на рифа и се втренчи в тайнствените дълбини. Опита се да преодолее примитивния ужас, потрепери и си помисли какви ли неизвестни същества обитават тази бездна.

Тя забеляза, че Уенди и Уин я бяха изоставили. Заплува бързо, за да се присъедини към тях, уплашена да остане сама. Страховете й обаче бяха веднага изтласкани от неописуемата красота на обграждащия свят. Сребристият облак рибки кардинал, който я заобиколи, изтласка всичките й фобии.

Когато последва другите в кораловото великолепие, тя бе поразена от огромния брой и разнообразието на рибите. Цветовете им бяха по-блестящи от всичко на сушата. Коралите си съперничеха по цветове и форми, като от подобие на глави се променяха до еленови рога. Прозрачни морски ветрила се люшкаха лъкатушно от течението. Омаяна от красотата, Мариса изведнъж се сепна, като осъзна, че другите бяха изчезнали.

Стрелна се напред и скоро видя Уин, спрял на място, да бърка в мрежа, прикрепена към кръста му. Извади ръката си, тя бе пълна с рибки за стръв. Веднага бе обграден от риби папагали. Той ги прогони и отиде до входа на подводна пещера, като размахваше ръка. Сърцето на Мариса подскочи до гърлото. От мрачните дълбини доплува огромна треска, дълга около два метра и тежка към триста килограма. Мариса едва не припадна, но бързо се успокои, когато видя огромната риба да поема направо от ръката на спокойния Уин подадената стръв.