Робин Кук - Признаци на живот

— Предлагам да изчакаме пристигането на патрулната лодка — изказа мнението си Рейф.

— Не мога да ви разбера, хора! — изкрещя Мариса. — Наистина ли нямате намерение да направите нещо за клетата Уенди?

Рейф се бе заловил да проверява пристягащия бинт върху артерията на Уин. Превръзката бе суха.

— А ти — обърна се злобно Мариса към Уин, — ти не пожела да ме пуснеш в тази проклета клетка!

— Аз само се опитвах да ти помогна — каза Уин. — Вратата се отваря навън, а не навътре. Опитвах да ти покажа, но ти — не.

Тя погледна към клетката. Вратата наистина бе открехната навън. След това се обърна към Рейф:

— Кои бяха тези мъже, дето хвърляха мършата?

— Двама негодници. Искаха да ловят риба. Азиатецът нае „Оз“. Той остана в кабината до идването на мощната моторница. Допускам, че по-късно са се отказали от риболова и са решили да изхвърлят стръвта си. Не бих им позволил да го сторят, ако знаех за тяхното решение.

— Стръвта докара акулите, нали? — запита Мариса.

— Няма никакво съмнение — отговори Рейф.

Мариса не знаеше какво да мисли. Продължаваше да трепери. Измина един час, но патрулната лодка не се появяваше. Водата около яхтата се бе избистрила напълно. Поглеждайки през кърмата, Мариса не виждаше вече гладни риби.

— Ръката ми започва да кърви отново — съобщи Уин напрегнато.

Рейф огледа внимателно превръзката.

— Съвсем леко, не е по-зле — каза той. — Но нека тръгваме. По дяволите тази патрулна лодка!

— Няма да вървим никъде, преди да сме потърсили Уенди — каза твърдо Мариса.

— Безсмислено е — отвърна Рейф. — Ако имаше някакъв шанс, досега тя щеше да се появи.

— Ако вие отказвате да я търсите — заяви решително Мариса, — тогава аз отивам сама. — Тя бързо навлече леководолазния костюм и плавниците.

— Ти си побъркана, ако посмееш да влезеш в тази вода! — улови я здраво за ръката Рейф.

— Поне не съм подла страхливка — измъкна възмутена тя ръката си.

— Аз ще ида — каза Уин, като се изправи несигурно на крака.

— Ти няма да ходиш никъде! — изкрещя му Рейф. — Аз отивам!

Набързо облече леководолазния костюм и влезе в клетката. Уин я повдигна с крана и я потопи във водата. След кратко оглеждане Рейф излезе от клетката и се гмурна под яхтата. Изминаха десетина минути и той се появи на платформата.

— Всичко е чисто и спокойно. Сега ми кажи къде за последен път видя Уенди.

— Аз ще те придружа — каза Мариса.

— Изумен съм от твоето държание — каза Рейф. — След разигралата се под водата сцена не се ли страхуваш да влезеш?

— Не само се страхувам, а направо съм ужасена — отвърна Мариса, — но Уенди заслужава да рискувам.

Гмурнаха се заедно. Тя го заведе при стената на рифа. Огледаха всичко най-подробно. Не намериха никаква следа дори от леководолазната екипировка.

Когато стъпиха отново върху платформата, Мариса бе обхваната от такава безнадеждност, че не можеше повече да плаче. Съблякоха водолазните костюми, вдигнаха котвата и стоманената клетка и се отправиха обратно към Хамилтън.

— Казвате, че наистина сте видели акулата да улавя клетата жена през гръдния кош? — бе запитана Мариса от мистър Грифитс, инспектор от Австралийската кралска полиция.

Мариса и Рейф стояха изправени пред парапет, висок до гърдите им, в полицейското управление на Хамилтън. Бяха дошли направо тук, след като повериха Уин на медицински грижи.

— Да — отвърна Мариса. Нима този ужас можеше да се заличи.

— И видяхте много кръв? — продължи да пита инспекторът.

— Да, да! — проплака Мариса и сълзи обляха лицето й. Същевременно усети успокояващата ръка на Рейф върху рамото си.

— Противна, жестока работа! — заключи мистър Грифитс, а после погледна Мариса над очилата. — Бихте ли пожелали да уведомите близките й? Би прозвучало не тъй безчувствено, както официалното съобщение.

Мариса кимна, изтривайки сълзите си.

— Ще уредим съдебномедицинско разследване — каза мистър Грифитс. — Искате ли да добавите още нещо?

— Да — каза Мариса, като пое дълбоко въздух. — Акулите бяха привлечени чрез съвсем злонамерено изхвърляне на мърша в морето, голямо количество, цели кофи.

— Какво иска да ни внуши младата дама? — запита мистър Грифитс и сне очилата си.

— Съвсем не съм уверена, че смъртта на Уенди беше напълно случаен нещастен случай — отвърна Мариса.

— Това е сериозно обвинение — каза Грифитс.

— На яхтата имаше един азиатец — уточни Мариса. — Той не се появи, докато не стигнахме рифа и докато не се гмурнахме във водата. Аз изплувах преди другите и видях него и някакъв мъж да хвърлят с кофи мърша.