Робин Кук - Признаци на живот

Мистър Грифитс погледна въпросително към Рейф. Последният повдигна вежди и съобщи:

— Имахме клиент китаец на борда. Каза, че името му е Хари Уонг. Искаше да лови риба на външния риф. Той се срещна със свой приятел, пристигнал при яхтата с голяма мощна моторница. Имаха голямо количество стръв. Вероятно са променили риболовните си намерения и като неинформирани за опасността са решили да изхвърлят стръвта във водата.

— Разбирам — съгласи се мистър Грифитс.

— Не съм убедена, че не са били информирани — каза Мариса. — Много добре са знаели какво вършат.

— Е, тъкмо затова ще възбудим съдебномедицинско разследване — каза Грифитс. — Ще бъдат разисквани всички детайли.

Усетила, че страните й пламват, Мариса се опита да контролира словата си. Тя изрази подозрение, че китаецът е същият, който ги беше наблюдавал предната вечер, когато бяха в ресторанта.

— Добре, мога да разбера колко сте разтревожена — погледна я мистър Грифитс. — Уверявам ви, ако това ви носи известно успокоение, че ще направим най-задълбочени проучвания във връзка с тази трагедия.

Мариса разбра, че полицейският инспектор се опитва да се държи покровителствено. Тя долови съвсем ясно, че е станала смешна в неговите очи.

Мариса и Рейф излязоха заедно от участъка, като бяха помолени от инспектора да не напускат острова, докато трае разследването. Рейф придружи Мариса до хотела и изказа отново съжаленията си за трагедията, а след това се сбогуваха.

Мариса се прибра в стаята си и плака цял час, щом видя празното легло на Уенди. Прибра всичките вещи на приятелката си в куфара и се загледа в телефона.

Най-после събра кураж и набра своя телефон в Бостън. Още при второто позвъняване Робърт вдигна слушалката. Гласът му беше сънен. Там беше някъде след два часа посред нощ.

— Робърт! — изломоти Мариса. — Случи се нещо ужасно! — Не можа да продължи и избухна в истеричен плач. Минаха пет минути, докато успее да му обясни за Уенди.

— Боже мой! — пробуди се окончателно Робърт.

Мариса описа своите подозрения, че смъртта на Уенди не е била просто случайност, а е целенасочено предумишлено убийство. Робърт отначало не отговори, а след това й напомни, също както полицейският инспектор, че е преживяла страшен шок.

— В такъв случай въображението ти може да те накара да търсиш виновни там, където те не съществуват. Както и да е, опитай да се успокоиш. Не мисли толкова много по този въпрос.

— Можеш ли да дойдеш? — попита внезапно Мариса.

— В Австралия? — извика Робърт. — Напротив, мисля, че ти трябва да се прибереш у дома.

— Но полицията ми нареди да стоя на острова.

— Формалностите не могат да те задържат повече от ден-два. На мен ще са ми необходими цели два дни, за да дойда при теб. Освен това много ми е трудно да напусна в момента работа. Остава само седмица до петнайсети април, а ти знаеш, че това означава данъци. По-добре е ти да се прибереш час по-скоро.

— Разбира се — отвърна Мариса, като тонът й внезапно стана равен. — Разбирам напълно всичко.

— Да позвъня ли на Густав? — запита Робърт.

— Само секунда, да помисля — каза Мариса. — По-добре ще е аз да го сторя. Густав може да пожелае да поговори с мен.

— Добре. След това ми се обади пак — заръча Робърт.

Мариса се разтревожи. Предстоеше й да проведе най-трудния си телефонен разговор. Опита се да измисли по какъв начин да му предаде трагичната вест, но не намираше думи да смекчи тежкия удар. Накрая набра с трепереща ръка телефонния номер.

Густав отговори още при първото позвъняване. Като хирург без съмнение той бе навикнал да го будят нощем. Гласът му даже не звучеше като на вдигнат от сън човек, но Мариса бе убедена, че е спал досега.

Тя пристъпи незабавно към въпроса и му обясни точно какво се бе случило. Беше успяла дори да задържи сълзите си, докато му изреждаше събитията през деня.

От другата страна, на хиляди мили разстояние, не се чуваше нищо, а само дълбока тишина.

— Густав, как си? — запита Мариса с треперещ глас.

— Ще се оправя — отговори той след известна пауза. — Всичко… е… толкова трудно… да го повярвам. Но Уенди винаги е била малко луда при гмурканията. Къде са вещите й?

— Опаковах ги — каза Мариса, изненадана и успокоена, че Густав прие така нормално ужасната новина. Тя допусна, че това се дължи на добре школуваната му като хирург способност да сдържа чувствата си и че реалността ще го връхлети по-късно, когато остане сам.

— За теб трябва да е било страшен шок — каза Густав. — Ти как си?