Робин Кук - Признаци на живот

Уенди изплува зад Уин и му сигнализира, че и тя иска да храни тази грамада. Уин й показа как да поднася стръвта. След като Уенди го нахрани, грамадното животно се прибра с мързеливи движения в леговището си, а Уенди го последва и надникна в пещерата, а след това сигнализира на Мариса да дойде при нея. Мариса колебливо я последва. В една от цепнатините се бе разположила огромна зелена моренова змиорка с отворена уста и оголени иглоподобни зъби. Мариса се отдръпна. Би предпочела никога да не види подобно същество. С нова риба Уин успя да го измъкне от цепнатината. Чудовището се загърчи из водата и грабна стръвта със страшните си челюсти, след което бързо се вмъкна в пещерата.

Уенди и Уин продължиха да плуват по дължината на рифа, а Мариса размишляваше върху подводното царство. Прикрит под външния блясък и красотата на рифа, живееше и друг, хищен свят. Неговото ръководно начало беше: яж или ще бъдеш изяден.

След около един час под водата Мариса започна да се изморява. Леко й се гадеше от постоянното люшкане и се умори да се бори с течението, за да не я метне върху острите като бръснач корали. Накрая реши, че за днес й е достатъчно.

Тя сигнализира на Уенди и Уин, че се връща на яхтата. Уенди кимна и понечи да я последва, но Мариса й даде знак да остане, докато се насити на водата.

Мариса се обърна и заплува към изхода на канала. Тя видя дъното на яхтата и изненадващо за нея — друга, по-малка лодка близо до яхтата и вляво от нея. Достигнала платформата, тя се повдигна и седна отгоре, а краката й висяха във водата. Реши да си почине за минутка. Разхлаби маската и я избута на челото си. Докато чакаше да се отмори, тя почувства значително раздвижване около потопените във водата си крака. Понесени от течението, във водата плуваха парчета от риби, вътрешности и съсирена кръв. Хиляди риби бяха надошли и се хранеха лакомо. Но изведнъж нещата станаха сериозни. Из дълбините изскочи двуметрова баракуда и лапащите риби хукнаха на вси страни. Хищникът изчезна така бързо, както и бе дошъл.

Кръвта на Мариса се смрази. Инстинктивно вдигна краката си върху платформата, а гнусотиите продължиха да се носят по водата. Сред плисъка на вълните тя чу съвсем определен шум, сякаш нещо падаше отвисоко във водата. Насочи поглед натам и видя двама души да изсипват кофи с отпадъци в морето. Единият бе изправен в малката лодка, а другият до перилата на яхтата, вътре в нея. Ветрецът донесе до ноздрите на Мариса миризма на гниеща риба. Метален кабел свързваше двата плавателни съда. Мариса се изправи и изкрещя с все сила:

— Хей! Във водата има гмуркачи!

Двамата вдигнаха глави към нея и тя видя, че единият е азиатец. След това се наведоха отново и продължиха да изсипват остатъка от смрадливия боклук.

— Рейф! — изкрещя Мариса.

Азиатецът скочи по кабела в малката лодка. След това мощният й мотор изтрещя и тя се понесе с бясна скорост на запад.

— Рейф! — изкрещя повторно Мариса.

Той излетя от машинното помещение, омазан с масло и грес.

— Тук имаше двама души — извика Мариса. — Те изсипаха мръсотия в морето около яхтата. Избягаха с мощна моторница на запад. — И тя му показа с ръка чезнещата лодка.

— Боже мой! — извика Рейф. — Искаха да ловят риба.

— Да ловят риба?! — едва не изплака Мариса. — Погледни само какво изляха в морето!

— Исусе! — изкрещя той, като се наведе към водата.

— Може ли тая гадост да докара акули? — запита Мариса.

— Велики боже! Разбира се! — отвърна Рейф.

— О, господи! — Въпреки обзелия я ужас Мариса спусна маската върху лицето си и се хвърли във водата.

Веднага около нея се струпаха риби от всякакъв вид и големина. Видимостта под водата бе намаляла рязко. Мариса се устреми напред, без да мисли за друго, а само как да докара Уенди на яхтата. Близо до входа на тунела тя видя първата акула. Беше немного голяма, покрита с надлъжни тъмни ивици. Тя кръжеше бавно около излятата смрад и изведнъж се стрелна напред, за да налапа цяла върволица проточени черва. Отвратителното същество ужаси Мариса повече от всичко на този свят. Тя заплува наляво към кораловата стена и като заобиколи издатина на рифа, видя Уин, застанал над Уенди, а самата тя се бе заровила под него в цепнатина и изследваше нещо. Главата и торсът й не се виждаха, а навън стърчаха само краката и плавниците.

Преди да стигне до тях, Уин случайно се обърна и видя Мариса. Тя размаха отчаяно ръце, за да го насочи към разиграващата се оргия на чудовищното ядене. Той видя всичко, спусна се енергично към Уенди, раздруса я и загреба мощно към яхтата. Изведнъж започнаха да прииждат все повече и по-големи акули. Сред тях Мариса разпозна и едра риба чук. Огромният звяр имаше вид на експонат, излязъл от праисторическите времена, от ерата на динозаврите. Това чудовище нападна една акула и откъсна парче от нея. В миг наоколо се скупчиха други акули и я изядоха още жива.