Робин Кук - Признаци на живот

— Ще бъде ли възможно да поговоря с вас? — запита Мариса. — Специално съм ви чакала досега да пристигнете. Изминах с кола целия този път от Чарлвил.

— Леле, боже! — извика Тристан. — Как можах точно тук, накрай света, да срещна такава хубавица. Сигурен съм, че хората от Уилмингтън ще ме изчакат. Момент, да поговоря с шофьора.

Тристан отиде до ланд ровъра и остави лекарската си чанта на задната седалка. Мариса отбеляза, че е поне десетина сантиметра по-висок от Робърт.

Когато се върна, тя предложи да седнат в нейната кола на сянка. Тристан се съгласи.

— Пристигам чак от Бостън, за да говоря с вас — започна тя, след като се настаниха в колата. — Не бяхте лесен за откриване.

— Най-внезапно в този момент започвам да изпитвам чувство, че всичко това няма да ми се хареса много — каза Тристан, като я изгледа прямо. — Да бъда открит, не е нещо, от което да съм много заинтересован.

— Искам да поговорим за статия, написана от вас, относно туберкулозния салпингит.

— Сега вече съм убеден, че не ми харесва — каза Тристан. — Ще ме извините, чакат ме пациенти. — И той сложи ръка върху дръжката на вратата.

— Моля ви! — Мариса грабна ръката му. — Трябва непременно да говоря с вас!

— Знаех си, беше прекалено хубаво, за да е истина. — Той изтръгна ръката си от нейната, отвори вратата, изскочи навън, отиде до ланд ровъра и запраши към станцията, без да се обърне.

Мариса бе изумена. Тя не знаеше дали да се чувства обидена, или разгневена. След всички усилия да го намери той не пожела да й отдели повече време. Запали бързо мотора и се понесе след облака прах от първата кола.

Когато стигна до станцията Уилмингтън, прахът скърцаше дори в устата й. Тристан беше вече извън колата и стиснал лекарската си чанта в ръка, се изкачваше по нанагорнището към малка сива къщурка. Тя се затича. За да се изравни с Тристан, се наложи на всеки негови две крачки да прави по пет.

— Трябва да разговаряте с мен — настоя тя, когато стана ясно, че той възнамерява да не й обръща никакво внимание. — Много е важно!

Тристан спря рязко и заби раздразнен поглед в нея.

— Не изпитвам никакъв интерес да разговарям с вас. Освен това ме чакат пациенти, включително малко момиченце, а аз мразя педиатрията.

Мариса отметна прашната коса от челото си и се взря упорито в лицето му. Сега видя, че очите му са сини.

— Аз съм педиатър и може би ще ви помогна.

— Педиатър, а? — вгледа се той в нея. — Това може да се окаже изключително полезно. Не бих се отказал от тази помощ, особено като знам как съм с педиатрията.

Пациентчето беше осеммесечно момиченце с тежко заболяване. Имаше висока температура, кашлица и носът му течеше. Детето плачеше, когато Мариса и Тристан влязоха. Мариса се зае веднага да прегледа най-подробно детето, докато Тристан и разтревожената майка я наблюдаваха. След няколко минути Мариса каза:

— Без всякакво съмнение, морбили. — Тя показа на Тристан малките белезникави петна в устата на бебето, зачервените му очички и лекия обрив, започнал да избива по челцето му.

— Какво следва да сторим? — запита той.

— Незабавно да свалим температурата. Но ако започнат да се появяват усложнения, детето трябва да се откара в болница. Това ще бъде ли възможно?

— Разбира се, можем да го прехвърлим със самолета до Чарлвил, а ако се наложи, и в Брисбейн.

— Хиляди благодарности за помощта — каза Тристан, когато напуснаха къщата, отправяйки се към следващия пациент.

— Сигурна съм, че щяхте да се справите и без мен — отвърна Мариса. Искаше й се да каже още нещо, но интуитивно се въздържа.

Мариса му помогна при обхождането на останалите пациенти. Те бяха с рутинни заболявания, така че приключиха бързо.

— Струва ми се, че любопитството разбуди по-добрата ми половина — каза той, когато напускаха последната къща. — Какво всъщност ви е накарало да изминете целия този дълъг път, за да ме разпитвате за статия, напълно дискредитирана пред обществото?

— Защото аз самата имам същия синдром, описан от вас — отговори Мариса, като се мъчеше да бъде в крак с него. Насочваха се към мястото за обществено хранене на станцията. — И защото този синдром се появява из цяла Америка, а дори и в Западна Европа. — Искаше й се да го попита направо защо бе включил в статията измислени от него случаи, но се опасяваше, че подобен въпрос ще сложи край на подхванатия този път от него разговор.

— Самата вие страдате от туберкулозен салпингит? — спря внезапно той и се загледа в нея.