Робин Кук - Признаци на живот

— Бил е от комунистически Китай? — учуди се Мариса.

— Той ми каза така — отвърна Тристан. — Но една вечер успях да го напия здравата. Разказа ми, че в Китай е член на тайна организация по бойни изкуства, наричана „Бял лотос“. Каза ми, че поради своята сръчност в бойните изкуства е бил измъкнат от Китай с помощта на известната хонконгска триада „Уинг-Син“. Явно клиниката „Грижи за жената“ в Австралия плаща сметките. Той ме уверяваше, че са броени големи пари, за да го прехвърлят нелегално в Австралия.

— Но защо? — запита Мариса. Историята, разказвана от Тристан, отиваше в съвсем непредвидена насока. Тя беше далеч от темата за туберкулозния салпингит.

— Нямам никаква представа — призна Тристан. — Но всичко това ме заинтригува много. Изглеждаше като ужасна програма, може би и с участието на правителството. Започнах да си мисля какви ли не неща, например че има връзка с предстоящото връщане на Хонконг през хиляда деветстотин деветдесет и седма година на Китай.

— Последното нещо, необходимо на Китай, е фертилизиране инвитро — изрази мнението си Мариса.

— Говорих отново с директора — вметна Тристан — и той ме посъветва да не се занимавам с това. Трябваше да го послушам. — Отметна глава назад и изпразни бутилката, после попита Мариса иска ли втора. Тя отказа и той отиде да вземе за себе си.

Върна се с новата бира и продължи:

— Знам, че всичко това звучи странно, но бях убеден, че ако успея да открия защо китайците идват тук, ще разкрия тайната на случаите на салпингит.

— Не допускате ли — запита Мариса, — че всичко може да е тъкмо обратното? Не китайците да набират тук познания, а те да предоставят някакви технически прийоми?

— Съмнително. Китай не е двигателят на съвременната медицинска техника. Мисля си, че е по-вероятно да извършват незаконен трафик на хероин. Зная, че Хонконг е базовият център за разпределяне на хероина, идващ от Златния триъгълник в Тайланд, по целия свят. Може би и това е връзката с туберкулозния салпингит, понеже е известно, че туберкулозата е свойствена за Златния триъгълник.

— Това ще рече, че клиниката е замесена в наркотрафика? — Мариса си спомни какво разточителство лъхаше от обстановката там.

— Планирах да отида в Хонконг и да проследя пътя за прехвърлянето на хора чак до Гуанджоу, ако е необходимо.

— Какво ви накара да промените решението си? — попита Мариса.

— Две неща — отговори Тристан. — Първо, шефът на патологичния отдел се върна на работа. Второ, статията ми бе публикувана. Оказа се, че съм се самоизмамил, че ще стана известен в професионалните кръгове. Тъкмо обратно, в администрацията побесняха. Караха ме да се отрека от статията, но аз не го сторих.

— Описаните от вас случаи бяха истински, нали? — запита най-после Мариса. — Не сте си ги измислили, нали?

— Разбира се, че не съм ги измислил — възмути се Тристан. — Те разпространяват тази невярна история.

— Лестър ни каза, че вие сте си ги измислили.

— Мръсното му лъжливо копеле! — изсъска Тристан. — Всичките двайсет и три случая са действителни. Аз гарантирам, но не съм изненадан, че той твърди обратното. Опитваха се да ме насилят и аз да казвам същото, но отказах. Тогава започнаха със заплахи, но аз не им обръщах внимание дори когато се отправяха към съпругата ми и двегодишния ми син. Тогава Чан Хо изчезна и играта загрубя. Така нареченият ми шеф от патологията написа до списанието, публикувало статията, че данните ми са изфабрикувани. Така статията ми беше официално разобличена. После някой подхвърли хероин в колата ми и полицията го откри по анонимно донесение. Животът ми се превърна в истински ад. Бях подведен под отговорност за разпространение на наркотици. Семейството ми беше заплашвано и тормозено. Но аз като някакъв идиот държах на своето и предизвиквах клиниката да отрече твърдението за измислени пациенти. Бях запазил имената на всичките си пациентки от статията и ги бях скрил. Опиянен от идеализъм, не исках да се предам — поне докато съпругата ми умря.

— Какво се случи? — Лицето на Мариса стана пепеляво от страх, преди да беше чула края на тази история.

Тристан се втренчи в бирата си, пое солидна глътка и когато отправи поглед отново към Мариса, очите му плуваха в сълзи.

— Беше изиграна хитро замислена инсценировка — продължи с треперещ от вълнение глас. — Нещо, което не се случва тъй често тук, в Австралия. Беше ударена и съборена на земята, като й бе отнета чантата. При падането си счупила врата.