Робин Кук - Признаци на живот

— Като правило аз не чета специализирана медицинска литература — каза мистър Карстънс. — В кое списание е била отпечатана?

— В „Австралийски журнал по инфекциозни болести“ — отговори Мариса. — А какво можете да ни кажете за автора, доктор Тристан Уилямс? Работил е тук като патолог. Познавате ли се с него?

— Боя се, че не. Никога не съм познавал добре персонала. По такива въпроси бих ви препоръчал да поговорите с Чарлс Лестър, директор на нашата клиника.

— Мислите ли, че той би пожелал да говори с нас?

— При така стеклите се обстоятелства вярвам, че ще е щастлив да се срещнете. Всъщност, ако проявите малко търпение, ще отскоча догоре да проверя свободен ли е в момента. — И той изчезна по стълбата.

— Как ти се струва? — запита Уенди, след като двете си размениха многозначителни погледи.

— Блъскам си главата, но не мога да разбера — отвърна Мариса. — Питам се дали беше искрен с нас, или не.

— Започвам да се чувствам твърде неприятно — каза Уенди. — Извънредно хубаво е, за да е истина. Виждала ли си някъде такъв разкош в нормална клиника?

— Учудена съм, че ни се предоставя шанс да се срещнем с директора — разсъждаваше на глас Мариса. — Нито един директор не би ни приел без бюрократичните формалности на официалното представяне и с препоръчителни писма.

В този миг се появи мистър Карстънс.

— Късметлии сте. Директорът заяви, че ще бъде очарован да се срещне с почитаемите колежки от Бостън, стига вие да разполагате с достатъчно свободно време.

— Разбира се — отговори Мариса.

Последваха го по стълбите. Обстановката в директорската част беше по-пищна от видяното досега. Като че ли бяха на посещение при генералния изпълнителен директор на някоя огромна свръхбогата компания.

— Влизайте, скъпи дами! — Директорът се изправи иззад масивното си бюро и се ръкува сърдечно с тях. Покани ги да се настанят удобно в две кресла пред бюрото, а след това освободи Карстънс, който се измъкна незабележимо и затвори съвсем внимателно вратата зад гърба си.

— Какво ще кажете за чашка освежаващо кафе? — обърна се директорът към дамите. — Знам, че американците пият много кафе.

Чарлс Лестър беше едър плещест мъж, но не с такъв говежди вид като Карстънс. Телосложението му все още беше атлетично, вероятно играеше тенис. Тенът му беше като на всички граждани, а очите му тънеха дълбоко в очните кухини. Гъсти мустаци скриваха горната му устна.

— Кафето ще ми дойде добре — каза Уенди, а Мариса кимна в знак на съгласие.

Лестър позвъни на секретарката си за кафе. Докато чакаха, той проведе с гостенките си обичайния куртоазен разговор, като се осведоми къде работят и къде са специализирали. Каза им, че самият той има доста връзки в Бостън.

— Вие сте лекар, нали? — попита Уенди.

— До голяма степен — отговори той. — Мнозина от нас предпочитат английската система на обучение, така че аз специализирах като хирург гинеколог в Лондон. Напоследък обаче не извършвам много клинична работа. За съжаление бях прикован към това бюро, за да изпълнявам повече административна работа, отколкото лекарски задължения, както бих желал.

Кафето бе донесено и сервирано. Лестър си добави малко сметана. Той изучаваше изпитателно гостенките над ръба на чашката си.

— Мистър Карстънс ми спомена, че сте проявили интерес към някаква стара статия — каза Лестър. — Какви проблеми третира тя?

Мариса извади веднага статията и я постави върху бюрото. Той само плъзна поглед по нея и я върна обратно.

— Какво по-точно ви интересува в случая? — запита.

— Доста дълга история — отговори Мариса.

— Разполагам с достатъчно време да я чуя.

— Ние двете имаме един и същи проблем с инфертилитета като този, описан тук: запушени фалопиеви тръби вследствие туберкулоза. — След това му разказа за работата си в Центъра за контрол върху заболяванията и в областта на епидемиологията. — Когато разбрахме, че нашият проблем се интернационализира, решихме да започнем да го проучваме. Статията ми бе изпратена от споменатия център. Свързахме се по телефона с вашата клиника, но не успяхме да открием автора на статията.

— И какво щяхте да го попитате, ако го бяхте открили?

— Две неща — каза Мариса. — Първо, дали е провел някакви епидемиологични проследявания на описаните от него случаи и, второ, открил ли е нови случаи на същото заболяване. Ние в Бостън имаме пет такива.

— Известно ви е, че инфертилитетът изобщо нараства — каза Лестър. — Инфертилитет по всякакви причини, а не само от блокиране.