Робин Кук - Признаци на живот

В далечния край на огромното помещение беше информацията. Тя изглеждаше като рецепция на най-луксозен хотел.

— Можем ли да ви бъдем полезни? — попита едно от двете хубави стройни момичета. Вместо в бели престилки, както е навсякъде по света, те бяха облечени в красиви цветни дрехи.

— Ние сме лекарки от САЩ — представи се Мариса. — Бихме желали да разгледаме вашето здравно заведение. Дали ако…

— От Америка! — прекъсна я възторжено момичето. — Тъкмо се завърнах от Калифорния. Колко мило от ваша страна да ни посетите. Ще позвъня на мистър Карстънс. Само момент, моля.

Момичето набра телефонен номер и след кратък разговор им съобщи:

— Мистър Карстънс пристига веднага. Ще бъдете ли така добри да поседнете в чакалнята, сред тази зеленина.

— Кой е той? — попита Уенди.

— Той отговаря за връзките с обществеността.

Двете приятелки седнаха на посоченото място.

— Отговаря за връзките с обществеността? — промълви Уенди. — Колко клиники имат подобна длъжност?

— И аз се чудя — отвърна Мариса. — Тази клиника по всяка вероятност е твърде богата, за да си позволява тези разходи.

След минути към тях се доближи някакъв мъж.

— Добър ден, мили дами — ги поздрави учтиво.

Карстънс беше висок, масивен, с червендалести бузи и малко говежди вид. Беше облечен в риза с вратовръзка, жакет и къси панталони.

— Добре дошли в нашата клиника. Казвам се Брюс Карстънс. Какво бихме могли да сторим за вас?

— Аз съм доктор Блументал, а тя е доктор Уилсън.

— Гинеколожки ли сте?

— Не, аз съм педиатър — отговори Мариса.

— Аз съм офталмолог — добави Уенди.

— Прочули сме се значи надалеч — усмихна се той. — Обикновено отвъд океана ни посещават само гинеколози. Желаете ли да се поразходим из нашето здравно заведение?

— Защо не? — каза Уенди, след като се спогледаха с Мариса.

През следващия час на Мариса и Уенди бяха показани свръхсъвременни медицински апаратури и удобства. В края на обиколката разгледаха най-модерната секция за инфертилно лечение със собствена хирургическа зала за всякакъв вид операции. Лабораторията по безплодие беше огромна зала с оборудване по последната дума на медицинската техника.

Двете жени помислиха, че са видели вече всичко, когато водачът им отвори тежка врата и отстъпи встрани, за да влязат. Озоваха се в широко преддверие, обградено плътно от стъклени стени. То изолираше лабораторията от всякакъв контакт с околната среда. Наведени над разнообразни апаратури, работеха десетки жени. Лабораторията приличаше на космическа станция от двайсет и първи век.

— Тук е сърцето на нашата клиника — каза мистър Карстънс. — Това е базовата ни научноизследователска секция. Оттук тръгват по целия свят най-последните постижения във фертилизационната техника. В момента сме се съсредоточили върху криопрезервационната техника за консервиране на зародиши и полови продукти. Но също извършваме научни проучвания върху родови и зародишеви тъкани, например за лечението на болестта на Паркинсон, на диабет и дори проблемите на имунодефицита.

— Никога не бях виждала подобна научноизследователска организация — каза удивена Уенди.

— Заслугата на капитализма — усмихна се Карстънс. — Частна инициатива и частни капиталовложения. Това е единственият начин да се изпипват нещата в съвременния свят.

— Какъв е успехът на вашата клиника в оплождането инвитро? — запита Мариса.

— Доближаваме осемдесет процента успешно забременяване — каза Карстънс с видимо задоволство. — Никаква друга програма не е в състояние да се равнява с нашата.

След този триумфален завършек ги заведе до фоайето, откъдето ги беше поел, горд, че толкова ги бе впечатлил.

— За нас беше удоволствие да ни посетите — каза той. — Успяхте да видите почти всичко. Надявам се да ви е било приятно. Имате ли някакви допълнителни въпроси?

— Аз бих искала да ви попитам нещо — побърза да извади Мариса от чантата си статията, дадена й от Сирил, и да му я връчи. — Предполагам, че тази статия ви е известна. Тя се отнася до серия случаи, наблюдавани тук, във вашата клиника.

Карстънс се поколеба, сетне пое свитъка листа. Хвърли им бегъл поглед и ги подаде обратно.

— Не, никога не съм я виждал.

— От колко време работите в тази клиника? — намеси се Уенди.

— Близо пет години — отвърна той.

— Тази статия е отпреди две години — продължи Уенди. — Как е възможно отделът за връзки с обществеността да няма представа за тази публикация? Мисля, че би трябвало да бъде от огромно значение за вас. Тя се отнася до случаи с относително млади жени, регистрирани в клиниката ви с диагноза туберкулоза на фалопиевите тръби.