Робин Кук - Признаци на живот

Когато след два часа телефонът иззвъня, Мариса едва отвори очи. Беше като пребита, но успя да вдигне слушалката и бодър глас я уведоми, че вече е обяд. Тя не можеше да съобрази какво следва от това. Едва когато видя Уенди, заспала дълбоко на другото легло, си спомни къде се намират. В момента се чувстваше така изтощена, та чак й се повръщаше. Олюлявайки се, тя се изправи на крака и раздруса отначало леко, а после по-силно рамото на приятелката си.

— Уенди, време е да се събуждаш.

— Вече? — едва отвори очи тя. После с мъка се надигна и изохка: — Ох, честна дума! Чувствам се ужасно!

— Знам — кимна Мариса. — Имаш чувството, че е полунощ, а всъщност е само време за обяд. Трябва да свикнем с това.

Половин час по-късно двете слязоха във фоайето на хотела в значително по-добро състояние. Повторният душ и „лапането“, както беше нарекло донесената храна обслужващото етажа момче, ги бяха оживили много повече, отколкото очакваха.

Уенди се отби в кантората на пътната агенция, за да проучи всичко относно Големия бариерен риф. Мариса отиде при главния администратор да разбере как могат да разгледат града.

— Изясних всичко докрай! — каза Уенди, като разгъна карта на Куинсланд и всички крайбрежни острови.

— Свети Толедо! — възкликна Мариса. — Колко е дълъг този риф? Май стига чак до Нова Гвинея.

— Всъщност е дълъг над хиляда мили и е по-широк от цяла Британия — уточни Уенди. — Но ние ще отидем на остров Хамилтън. Той е част от архипелага Уайтсънди.

— Мислиш ли, че ще ми хареса? — запита Мариса. Тя не беше така запалена по гмуркането, както приятелката й.

— Ще го заобичаш! — извика Уенди. — Хамилтън е възможно най-добрият избор, защото има летище и редовни полети. Неудобството е, че април е извън туристическия сезон.

— Опасно ли е гмуркането на този риф?

— Не се бой! — увери я Уенди. — Ще ни придружава майстор гмуркач. Ще наемем лодка и ще идем на външния риф. Там изобилства от риби и водата е най-чиста.

— А има ли акули? — запита Мариса.

— Не споменаха нищо за акули. Те са далеч и обитават дълбоки води, а ние ще се гмуркаме на самия риф.

— Аз пък получих информация за опитомени животни. От администрацията ми казаха да не пропуснем да посетим резервата Лон Пайн Коала.

— Чудесно! — заликува Уенди. — Толкова са ми мили тези мечета коала!

Качиха се на градския обиколен автобус и разгледаха парламента, построен в стил Френски ренесанс, после сградата на ковчежничеството в стил Италиански ренесанс. Колата забави ход при Куинсландския културен център. Те слязоха и се отбиха в резервата. Тук имаше в изобилие мечета коала, диви австралийски кучета динго, различни породи кенгуру и даже птицечовки. Имаха възможност да се движат сред животните и да ги хранят с ръка. Най-симпатичните същества бяха мечетата коала. Уенди бе безкрайно щастлива, като разбра, че може да ги подържи в ръка, но щом се наведе да вземе едно, ентусиазмът й се изпари. Те имаха особена и неприятна миризма.

— Тази миризма е от храненето им с евкалипт — обясни им един от надзирателите в резервата.

След като наблюдаваха още известно време игрите на коалите, те взеха автобуса и се завърнаха в хотела.

На другата сутрин след солидната английска закуска наеха такси за планираното посещение в клиниката.

— Известен ли ви е този адрес? — запита Мариса шофьора, като му подаде листчето с местонахождението на клиниката.

— Абсолютно, скъпа! — ухили се той. — Това е Женската клиника. Скачайте вътре и сме право там!

Пътуването до Хърстън беше приятно. Още щом навлязоха в зелените хълмисти предградия, те забелязаха доста старомодни дървени къщи с широки тераси, построени високо на колове.

— Това са истинските куинсландчани — обясни шофьорът на таксито. — Вдигнали са ги нависоко, за да са далеч от водата. На терасите си се разхлаждат. През лятото тук е нетърпимо горещо.

След минута таксито спря пред модерна четириетажна сграда, облицована изцяло в бронзирано огледално стъкло. Беше обградена от разкошни декоративни дървета и храсти. Порази ги изобилието от птици.

Щом прекрачиха прага на клиниката, двете жени спряха в захлас. Подът беше от блестящ оникс, а стените — облицовани с тъмно тропическо дърво, излъскано до матов блясък.

— Това място прилича на огромна юридическа фирма — обади се леко притеснена Уенди. — Сигурна ли си за адреса?

По средата на огромното фоайе имаше градина със същите дървета и храсти както отвън. Тук бълбукаше и чудесен фонтан, изливащ водите си в басейн от гранитни блокове.