Робин Кук - Признаци на живот

— Уенди — каза Мариса с уморен глас, — нямам вътрешната нагласа да пътувам хиляди километри, за да търся някакъв неизвестен патолог.

— Но това ще бъде страхотно забавление за нас. — Очите на Уенди заблестяваха все повече. — Ако не друго, ще посетим Големия бариерен риф.

— О, сега започвам да разбирам мотивите ти. Посещението на австралийската клиника е само повод за гмуркаческа експедиция.

— Няма закон против забавленията, докато си гледаш работата — усмихна се Уенди. — Изглеждаш така зле, както и аз.

— Благодаря ти, мила приятелко! — каза кисело Мариса.

— Говоря сериозно. През последните шест месеца толкова претеглихме, плакахме като бебета, прибавихме наднормено тегло. Кога за последен път си бягала? Помня те, че ти имаше навика да бягаш всеки ден.

— Това се казва удар под кръста.

— Важното е, че и двете можем да ползваме отпуска — каза Уенди. — И двете сме пощурели по тези случаи на туберкулозен салпингит, но се мотаем тук, а аз ти предлагам с един куршум да ударим два заека.

— За салпингитите можем да научим нещо повече от болниците, в които работим.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че не си склонна да ползваш отпуска? — настоя Уенди.

— Донякъде — потвърди Мариса.

— Благодаря ти — отвърна Уенди. — Понякога умееш да се инатиш здравата.

— Но аз не знам как Робърт би го приел. Напоследък имаме доста конфликти. Мога да си представя неговата реакция, ако му съобщя, че искам да ходя в Австралия.

— Сигурна съм, че Густав ще приеме идеята. Тъкмо и той ще си почине от разправиите.

— Искаш да кажеш и те да дойдат с нас?

— По дяволите, не! Густав има нужда да си почине от мен. Ще проверим не съм ли права.

Уенди изплаши Мариса с крясъка, призоваващ Густав.

— Не мога да се отърва от този навик — извини се тя и пое нова глътка от чашата си.

— Какво има? — появи се тичешком Густав.

— Всичко е чудесно, скъпи — отвърна мило Уенди. — С Мариса решихме да си вземем отпуска. Какво ще кажеш?

— Мисля, че идеята е прекрасна. — Явно Густав се почувства успокоен от промяната в настроението на Уенди.

— Мариса се бои, че Робърт няма да бъде така сговорчив. Ти как мислиш? — запита Уенди.

— Не го познавам добре — каза Густав. — Но знам, че и на него му е дошло до гуша от тези процедури инвитро. Мисля, че му е нужна малка почивка. За къде се гласите, момичета?

— За Австралия — отговори Уенди.

— Защо не Карибско море? — почти хлъцна Густав.

По-късно, когато Мариса потегли за дома си, умът й бе разбъркано кълбо от мисли. Изминалият ден се състоеше от бърза смяна на емоции и непредвидими случки. Минути след като напусна възторжената Уенди, тя взе да размишлява върху отиването до Австралия. Все пак идеята да избягат за малко я привличаше, а и решението за подобно пътуване беше най-подходящият завършек на направо луд ден. Макар да не беше убедена, че ще успее да се справи така ловко с Робърт, както Уенди с Густав.

Остави колата в гаража и влезе в къщата. Навсякъде беше тихо, но тя чу лекото чукане по клавишите на Робъртовия компютър в кабинета му. Поколеба се малко пред вратата и влезе.

— Робърт, бих искала да поговорим.

Той се извъртя към нея.

— Уенди и аз мислихме дълго — продължи Мариса.

— О?

— Може да ти прозвучи малко шантаво…

— Вече не очаквам да чуя нищо смислено.

— Решихме, че ще ни се отрази добре, ако вземем малка отпуска.

— Засега не разполагам със свободно време.

— Не, не ти и аз, а само ние, жените; Уенди и аз.

Робърт се замисли за миг. Стори му се, че идеята има своите достойнства. Ще се отрази добре върху нервите и на двамата.

— Не звучи чак толкова шантаво. Накъде сте намислили да поемете?

— Австралия. — Мариса трепна, когато думата изскочи.

— Австралия! — извика Робърт, грабна очилата от носа си и ги хвърли върху изписаните листа пред себе си. — Австралия! — повтори той изумен.

— Ние имаме и своите основания — продължи Мариса, — не сме измъкнали Австралия току-така от шапката, като фокусници. Днес научих, че мястото на най-голямата концентрация от случаи на туберкулозен салпингит е в Брисбейн. Освен това разбрах, че заболяването взима интернационални размери. Открити са отделни огнища и в Западна Европа. Така че можем да направим някои изследвания и да се позабавляваме. Идеята беше на Уенди. Тя е запалена по гмуркането и Големият бариерен риф…

— Ти беше права! — прекъсна я Робърт. — Звучи съвсем шантаво. Лекарската ти практиката е в плачевно състояние, а ти искаш да прелетиш половината свят, за да продължаваш своя кръстоносен поход, който едва не те натика в затворническата килия. Отначало си помислих, че искате да направите малка разходка, например до Бермудите. Нещо съвсем нормално.