Робин Кук - Признаци на живот

Звънът на телефона я сепна, но тя продължи да чете. Защото по това време сигурно търсеха Робърт.

— Мариса! — провикна се Робърт. — За теб!

Мариса грабна слушалката.

— Съжалявам, че те безпокоя така късно — прозвуча гласът на Сирил Дубчек по телефона. — Когато се върнах в Центъра, получих някои допълнителни сведения. Струва ми се, че са интересни за теб. Случаите на туберкулозен салпингит не са ограничени само в САЩ и Австралия. Започнали са да се появяват и в Западна Европа с широко разпространение в някои области, но не такива големи групи както в Брисбейн. Засега няма сведения за Южна Америка и Африка. Важното е, че проблемът възбуди и моя интерес. Ако успееш да се добереш до нещо, обади ми се.

Мариса му благодари и приключиха разговора.

Тази нова информация бе изключително важна. Проблемът се интернационализираше. Даже бе пробудил любопитството на Сирил.

Мариса взе да обмисля различните възможности. Може ли туберкулозата да е мутирала така, че да се е превърнала във венерическо заболяване? Може ли да е станала скрита инфекция у мъжкия индивид? Би ли трябвало да настоява Робърт да се изследва? Не й допадаше да мисли така, но си го позволяваше, понеже желаеше да разгледа всичко от научна гледна точка. Посегна към телефона и позвъни на Уенди. Отговори Густав:

— Извинявай, но Уенди отказва всякакви разговори.

— Мога да я разбера — каза Мариса. — Моля те, когато ти е удобно, предай й, че съм я търсила и да ми позвъни веднага.

— Безпокоя се за нея — сподели Густав. — Никога не съм я виждал така потисната. Не знам какво да правя.

— Мислиш ли, че ще ме приеме, ако дойда сега? — предложи внезапно Мариса.

— Струва ми се добър вариант. — Гласът на Густав бе окуражаващ.

— Тръгвам веднага.

Мариса грабна палтото си и слезе в гаража. Тъкмо когато се готвеше да седне в колата, се появи Робърт.

— Къде, по дяволите, си се запътила по това време? — запита троснато той.

— У Уенди — каза Мариса и натисна автомата за отваряне на гаражната врата. — Мъжът й е много разтревожен.

— Тоест? — ядоса се той.

— Ако не разбираш — каза Мариса и се качи в колата си, — съмнявам се дали ще се намери някой да ти го обясни.

Тя изкара колата извън гаража и автоматът затвори вратата. След петнайсет минути бе пред дома на Уенди. Преди още да позвъни, Густав й отвори.

— Направо съм ти благодарен, че дойде в този час.

— Доволна съм и аз. Къде е Уенди?

— Горе, в спалнята, втората врата вдясно. Да ти приготвя ли нещо? Кафе? Чай?

Мариса поклати отрицателно глава и изтича нагоре по стълбите. Почука леко на вратата. Като не получи отговор, почука по-силно и извика името на Уенди. Вратата се отвори веднага.

— Мариса! — възкликна Уенди истински изненадана. — Какво правиш тук? — Бе облечена в бял пеньоар, очите й бяха все още зачервени, но все пак изглеждаше по-добре, отколкото сутринта в съда.

— Густав ми каза, че не искаш да говориш по телефона, също, че е много обезпокоен. Позволи ми да дойда при теб.

— О, за бога! Аз не съм толкова зле, но съм потисната. Отчасти се дължи и на него. Иска от мен да бъда благодарна за великодушието, според неговите разбирания, на клиниката!

— Робърт разсъждава по същия начин.

— А аз му заявявам, че това е хитро скроено мошеничество.

— Съгласна съм.

— Какво стана с твоята проба за бременност?

— Не ме питай. — И Мариса поклати отрицателно глава.

— Какво ще кажеш да пийнем нещо, кафе или чай? Ох, по дяволите, тъй като не сме бременни, не искаш ли по чаша вино?

— Чудесно! — прие Мариса.

Двете слязоха в кухнята. Появи се и Густав, но Уенди му каза да изчезва.

— Но той наистина се безпокоеше за теб — рече Мариса.

— О, нека страда малко — отвърна Уенди. — Днес следобед така ме вбеси, че му налетях с една от грамадните игли за лапароскопия, та да разбере какво съм изпатила тези дни.

Уенди отвори бутилка скъпо вино и отидоха в трапезарията.

— Не бях сигурна дали ще те заинтересува — каза Мариса, когато се разположиха на масата, — но донесох статия, която ми даде моят приятел Сирил Дубчек.

— Точно за такова нещо мечтаех — отговори иронично Уенди. Тя я взе и я запрелиства. През това време Мариса й предаде всичко, съобщено от Сирил.

— Невероятно! — възхити се Уенди. — Брисбейн е мястото, откъдето се тръгва за най-голямото природно чудо в света, Големия бариерен риф, рай за гмуркачите леководолази.

— Не съм се интересувала много от гмуркане — заяви Мариса.