Робин Кук - Признаци на живот

— О, Мариса! — изохка Робърт.

— Съдията не подозира за останалите подробности — продължи Мариса. — Той няма представа за мащабите на този случай.

— Не знам ще мога ли да понасям това повече! — каза Робърт, като удари с юмрук по волана.

— Спри колата! — изкомандва Мариса.

— Какво?

— Искам да спреш ей там.

— Да не ти стана лошо?

— Хайде, спри.

Робърт се огледа назад през рамо и спря пред музея.

Мариса отвори вратата, излезе и като я блъсна зад себе си, тръгна, без да се обърне.

— Какво става? — извика след нея Робърт.

— Просто ходя пеша — отвърна Мариса. — Имам нужда да остана сама. Ти ме влудяваш.

— Аз ли те влудявам? — викна той и добави под нос: — Боже господи! — Запали мотора и си тръгна.

Мариса пое към педиатричната си клиника. Влезе през задния вход на зданието, за да не срещне никого. Промъкна се по черни криволичещи коридори до кабинета си. Седна зад бюрото си и се замисли дълбоко. Никога не бе се чувствала така изолирана и самотна. С изключение на Уенди не можеше да открие нито един близък човек, с когото да поговори.

След около час реши да приеме няколко амбулаторно болни, за да се откъсне от всичко това, но веднага осъзна, че мислите й са толкоз разпилени, та не би могла да се концентрира. От главата й не излизаше мисълта за Женската клиника.

Телефонът звънна и тя вдигна веднага слушалката.

— Доктор Блументал? — запита женски глас.

— Да — отговори Мариса.

— Тук е лабораторията към болницата „Мемориал“. Разполагаме с резултата от изследването на вашето ниво за бета-хорион-гонадотропен хормон. Много е ниско, само два милиграма на кубически милиметър. Можем да го повторим след двайсет и четири или трийсет и пет часа, ако желаете.

— Благодаря ви — отговори Мариса с безразличен глас. Записа си нивото и затвори телефона. Точно от това се страхуваше. Не беше забременяла.

Вторачи невиждащ поглед в записаните цифри, очите й се замрежиха и сълзите й рукнаха. Чувстваше се така изморена от цялата тази бъркотия. Отново се замисли за Ребека Зиглър и причините, които я бяха довели до самоубийство, ако наистина е било самоубийство.

Телефонът зазвъня отново. Тя грабна веднага слушалката с надеждата, че се обаждат да й съобщят за грешка в изследването. Възможно ли е след всичко това да е забременяла?

— Ало? — обади се Мариса.

— Телефонистката ми каза, че сте в кабинета си — заяви регистраторката. — Имате посетител тук, при мен. Дали…

— Не мога да приема никого — прекъсна я Мариса и затвори. Почти веднага телефонът иззвъня отново. Мариса не се помръдна.

Няколко минути по-късно се почука на вратата. Тя остана безмълвна. Чукането се повтори, но тя продължи да не му обръща внимание. Видя вратата да се отваря и бе готова да скочи срещу нахалника. Като съзря доктор Фредерик Хаузър на прага, тя се усмири.

— Да не се чувстваш зле, Мариса? — попита загрижено той.

— Малки лични проблеми — отговори тя. — Всичко ще се оправи. Благодаря ви за вниманието.

Той пристъпи в стаята. Едва сега забеляза, че с него беше и друг човек. С изненада позна Сирил Дубчек.

— Надявам се, че не се натрапвам — каза той.

— Доктор Дубчек ми съобщи, че сте работили заедно в Центъра за контрол върху заболяванията. Когато регистраторката ми каза, че не приемаш посетители, сметнах, че е време да се намеся. Надявам се, че съм постъпил правилно — каза доктор Хаузър.

— О, разбира се! — отвърна Мариса приветливо. — Нямах представа, че е доктор Дубчек. Толкова съжалявам, Сирил. Хайде, влизай и сядай!

Не беше го виждала няколко години, но той не бе се променил. Все така безупречно облечен и все така красив.

— Мисля, че ще е най-добре да ви оставя насаме — подхвърли тактично д-р Хаузър и бързо напусна стаята.

— Той ми каза, че си имала много неприятности с твоето лечение — започна д-р Дубчек.

— О, страхотно напрежение — каза Мариса. — Само преди минути научих, че и последното прехвърляне на зародиш е неуспешно. През тия месеци само плача. Изплаках си очите.

— Толкова ми е мъчно! Бих желал да открия някакъв начин да ти помогна. Но въпреки всичко изглеждаш чудесно!

— Моля те! Не ме гледай! Не мога да се понасям в този си вид.

— Доста трудно е да разговарям с теб, без да те гледам — каза Сирил с усмивка на дълбока симпатия. — Макар да личи, че си плакала, за мен ти си все така хубава, както винаги.

— Нека сменим темата — помоли Мариса.

— Тогава ще ти разкажа защо спрях тук. Трябваше да прелетя над Бостън по друга работа, но приятел от бактериологията дойде тази сутрин при мен с новината, че открил ново място на концентрация на туберкулозен салпингит.