Робин Кук - Признаци на живот

Робърт сви нервно рамене.

— Ще ти кажа какво мисля аз. Според мен те крият нещо — продължи Мариса. — Предполагам, че в документацията на Ребека е имало нещо, което те не желаят да бъде научено.

— Хайде, Мариса! — викна Робърт. — Сега пък ставаш мелодраматична и параноична. Това са само предположения. Между другото ще се наложи да платя един куп глоби, за да те задържим вън от затвора.

— Значи за теб всичко опира до парите. Това е единствената ти най-голяма грижа, нали?

Мариса затвори очи. Тя се питаше какво я бе накарало да се омъжи за този човек. А сега съществуваше и заплахата да се намери в затвора за по-дълго време. Нещата за нея вървяха като в гръцка трагедия, от по-лошо към най-лошо.

Отвори очи и се втренчи в летящия насреща път. Мислите й отскачаха от една тревога към друга. Обхвана я отчаяние, когато се замисли за възможността ударите на пазача да навредят на пренесения ембрион. Понеделник се очертаваше като ден за уреждане на много сметки, а не само на една. Предстоеше й кръвна проба за бременност. Отново се обля в сълзи. Скокът към смъртта на Ребека не бе вече изненада за нея. Но внезапно си спомни, че може би тя не бе скочила сама, а е била блъсната…

2 април 1990 г.

9:35 часът сутринта

Въпреки че се свързаха в събота по телефона, Мариса не беше се срещала с Уенди до момента на явяването им в съда в понеделник сутринта. Когато влязоха в съдебната зала, Мариса видя Уенди и Густав, седнали вляво от централната пътека. Робърт я насочи надясно, но Мариса се дръпна и седна до Уенди.

Уенди беше в плачевно състояние. Беше се втренчила право пред себе си, сякаш бе изпаднала в транс. Очите й бяха зачервени, с отекли клепачи. Мариса я докосна по рамото. Щом я видя, нови сълзи обляха страните на Уенди.

— Какво ти е? — попита загрижено Мариса.

Уенди се опита да отговори, но не излезе нищо, успя само да поклати отчаяно глава. Мариса я хвана под ръка и я изведе вън от залата. Намери дамската тоалетна и влязоха там.

— Какво има? — запита Мариса. — Да не е нещо между теб и Густав?

Уенди поклати отрицателно глава и продължи да плаче. Мариса я притисна силно към себе си.

— Да не се вълнуваш за тези съдебни глупости?

— Моята кръвна проба — поклати тя отчаяно глава. — Взеха ми кръв в събота. Не съм бременна.

— Но това е само първият тест — зауспокоява я Мариса. — Предстои и друга проба за установяване нивото на хормона.

Стараеше се да се показва оптимист, но студенина прониза сърцето й. Тази сутрин, преди да дойдат в съда, и на нея бяха взели кръвна проба в „Мемориал“.

— Хормоналното ниво е толкова ниско — проплака Уенди. — Не е възможно да съм бременна. Просто си го знам.

— Така ужасно съжалявам — каза Мариса.

— Извинете — обърна се към тях току-що влязлото момиче. — Някоя от вас да е доктор Блументал?

— Аз съм — обади се изненадана Мариса.

— Вашият съпруг ви чака. Каза, че трябва да дойдете веднага.

— Изглежда, са започнали призоваването. Трябва да сме там.

Робърт ги чакаше точно пред вратата на залата.

— Какво става пък сега? Не разбирате ли, че трябва да сте вътре, когато започнат да призовават по отделните случаи?

Въпреки нетърпението на Робърт Мариса и Уенди не бяха призовани следващия половин час. Докато чакаха напрегнато, адвокатът Фриборн им обясни, че най-напред минавали по-тежките обвинения, като убийство, изнасилване, грабеж и т.н. Едва в десет и двайсет часа съдебният чиновник обяви:

— Държавата срещу Блументал-Бюканън и Уилсън-Андерсън.

— Ето, това сме ние — изправи се мистър Фриборн, подкани с жест Мариса и тя се изправи до него. Същото направиха Уенди и нейният адвокат. Четиримата се придвижиха към местата, определени за обвиняемите. Съдията Бърано не прояви особен интерес, а продължи да рови в книжата пред себе си. Съдебният чиновник прочете с ясен глас обвиненията към Мариса.

— Признавате ли се за виновна? — попита той накрая.

— Мисис Мариса Блументал-Бюканън не се признава за виновна — обясни със своя заповеднически глас адвокатът Фриборн.

Същата процедура се повтори и с Уенди и същият отговор дойде от страна на нейния адвокат.

В този момент малко встрани от съдийската маса се изправи районната заместник-прокурорка. Тя се обърна към съдията:

— Ваша Милост, обвинението предлага преразглеждане на плащанията по тези два случая. Обвиненията са твърде сериозни, а и нанесените имуществени щети в споменатата клиника са значителни.