Робин Кук - Признаци на живот

Изненадан от внезапността на първия удар, Пол, самият той с голям опит от уличните побоища, бе вече готов за втория. Наведе се мълниеносно и кракът на противника мина над главата му. Грабна бързо близкия стол и го стовари върху нападателя. Човек и стол се преплетоха на кълбо по пода.

В следващия миг нощният пазач се приближи до Пол отстрани, също заел бойна позиция. Пол тъкмо се мъчеше напразно да измъкне големия револвер от джоба на панталона си и когато долови приближаването на пазача, бързо грабна близката лампа и с нея парира подготвяния удар.

Щом столовете се разхвърчаха из залата, Мариса и Уенди се спуснаха към ултразвуковата стая. Искаха само едно, да се доберат до сигурната защита на нощния стационар. Запалиха лампите, прекосиха ултразвуковата стая и влязоха в съседната лаборатория. Уенди запали лампите и там, а Мариса затръшна вратата и я заключи. Провирайки се между лабораторните уреди, стигнаха до друга врата, водеща към главния коридор. В този момент чуха дръжката на вратата зад тях да се раздрусва. Последва удар и трошене на стъкло. Паникьосана, Уенди се опитваше да се справи някак с бравата на заключената врата към главния коридор. Като се обърна, Мариса видя пазачът да нахлува в лабораторията. Докато Уенди се бореше с бравата, Мариса обсипа пазача с лабораторна стъклария. Тази градушка не го спря, но го забави. Най-после Уенди успя да отвори и двете жени хукнаха през тъмния коридор и стигнаха до края му. Вратите от двете страни бяха заключени, а пазачът ги доближаваше, но позабави стъпки, щом разбра, че ги е притиснал в клопка. Мариса счупи с лакът стъклото на аварийния пожарен кран вдясно и бързо измъкна дебелия азбестов маркуч. Тя изкрещя на Уенди да отвори крана за водата докрай, стисна края на маркуча с две ръце и го насочи към пазача. Внезапната водна струя изпъна със страшна сила маркуча и събори Мариса на пода, като го изтръгна от ръцете й. Мощната струя вода пресрещна пазача и го заблъска. Уенди дръпна лоста на пожарната аларма. Сигналът веднага вдигна на крак пожарната команда на Кеймбридж.

Когато пристигнаха пожарникарите, Мариса и Уенди се зарадваха. Маркучът със струящата вода бе задържал китаеца. Но заедно с огнеборците бе дошла и полицията. Полицаите изслушаха само нощния пазач и арестуваха жените, като им сложиха и белезници. Отведоха ги в ареста на полицейското управление. Тук им прочетоха техните права, снеха им пръстови отпечатъци, регистрираха ги и ги фотографираха. Накрая им позволиха да се обадят на съпрузите си и ги прибраха в мръсния арест.

После ги откараха с полицейска кола в Районния съд на Мидълсекс, където ги набутаха отново в килия.

Двете жени седяха на олющени дървени столове и плачеха. Твърде много им се беше струпало на главите. Смърдеше на алкохол и засъхнали мръсотии от повръщане.

Робърт и Густав бяха седнали срещу тях. Джордж Фриборн, личният адвокат на Робърт, бе седнал до прозореца, закрепил на скута си куфарчето от крокодилска кожа. Часът беше 2:33 след полунощ. Намираха се в една от стаите на Районния съд.

— Гледай да се овладееш — обърна се Робърт към Мариса.

Тя отправи поглед към Уенди. Приятелката й седеше с ниско отпусната глава и изтриваше сълзите си с тоалетна хартия, а раменете й от време на време потрепваха. Густав положи успокояваща ръка върху рамото на жена си.

До служебната маса по средата на стаята бе седнала нелепа жена на около четирийсет и пет години. Не беше особено очарована, че се намира тук, и явно искаше да внуши това на всеки от присъстващите. Бяха я измъкнали от леглото посред нощ. Върху масата пред нея лежеше един от съдебните формуляри, попълвани тази нощ, и тя драскаше с резки нервни движения по него.

— И така — погледна часовника си, — къде е поръчителят за гаранцията?

— Беше повикан, госпожо съдия — успокои я адвокатът Фриборн. — Сигурен съм, че ще пристигне всеки момент.

— А ако не пристигне, тези две дами ще трябва да бъдат върнати обратно в ареста — заплаши съдийката. — Заради това, че са в състояние да си осигурят високоплатен адвокат, те не ще бъдат третирани по-различно от останалите.

— Абсолютно — съгласи се адвокатът. — Говорих лично с него и ви уверявам, че ще бъде тук съвсем скоро.

Мариса потрепери. Тя никога не бе лежала в затворническа килия и не искаше да се върне отново там. Бяха й сложили дори белезници и бяха я претърсвали гола. Това беше достатъчно.

Съдийката трябваше да чака още десет минути, докато се появи поръчителят за гаранцията. Той беше доста едър оплешивяващ човек. Насочи се директно към масата, където постави шумно куфарчето си.