Робин Кук - Признаци на живот

— Най-напред е необходимо да открием кода за диагнозите, жената от регистрационния отдел го използва, за да намери диагнозата грануломатозно блокиране на тръбите. Надявам се да открием този кодов номер в твоето или моето досие.

— Можем да използваме и досието на Ребека Зиглър — предложи Мариса, като й подаде нейния номер за здравна застраховка.

Прегледаха цялото досие на Уенди и тя каза:

— Не открих нищо неизвестно за себе си, нито пък нещо, което да ме накара да полетя от шестия етаж. Хайде сега да прегледаме и твоята медицинска регистрация.

— Опитай най-напред с досието на Ребека — пожела Мариса.

Уенди изписа номера на Ребека и веднага върху екрана се появи „Не се открива никаква регистрация“.

— Боях се тъкмо от това — каза Мариса — Да видим моето.

Скоро то се появи на екрана и Уенди подбра частта за патологоанатомичните изменения. Зачетоха внимателно и откриха доста изрази, абсолютно същите като тези в документите на Уенди.

— Това е любопитно — каза Уенди. — Провери микроскопските изследвания.

Мариса започна да чете отново.

— Забелязваш ли нещо странно?

— Не — отговори Мариса. — Какво ти прави впечатление?

Уенди се върна на своите изследвания. Мариса ги зачете.

— Сега разбрах — каза тя, — те са досущ еднакви, дума по дума.

— Точно така — каза Уенди. — Не е ли това малко странно?

— Не мисля — отвърна Мариса. — Тези данни са диктувани от лекар. Лекарите често в такива случаи ползват трафаретни изрази, когато измененията са еднакви. Но именно това ми подсказва, че в клиниката има още много такива случаи. Тъкмо което подозирахме с теб от самото начало.

— Може би си права — сви рамене Уенди. — Нека сега се потрудим да открием чрез кода на нашите досиета колко са останалите болни от туберкулозен салпингит.

Осъществявайки различни комбинации от букви и цифри, Уенди откри осемнайсет номера на здравни застраховки.

— Това е твърде обещаващо — зарадва се тя, готова да отпечата имената в прегледен списък.

Единственият шум в ултразвуковата стая беше едва доловимото щракане на различните ключове по компютъра, когато Мариса долови звук от отваряне на врата недалеч от тях.

— Уенди! — прошепна тя. — Чу ли?

В отговор Уенди изключи напълно компютъра и светлината в стаята. Двете потънаха в непрогледен мрак.

За няколко минути двете ужасени жени напрягаха слух в усилие да доловят нещо. Задържаха дишането си. Промъквайки се съвсем безшумно, те се намериха и се уловиха ръка за ръка, за да си дават кураж. Накрая Уенди прошепна едва чуто:

— Сигурна ли си, че чу да хлопва врата?

— Мисля, че да — беше отговорът.

— Тогава ще е най-добре да изчезваме оттук.

— Добре — съгласи се Мариса. — Постарай се да запазиш спокойствие. — Самата тя не бе никак спокойна. — Да се опитаме да се доберем до вратата.

Все така уловени за ръце, прекосиха сантиметър по сантиметър стаята, протегнали свободните си ръце напред, докато най-после опряха стената. Пристъпвайки безшумно покрай нея, намериха вратата, през която бяха влезли.

Мариса отвори съвсем безшумно вратата. В края на късия тесен коридор видяха да се процежда светлина от чакалнята.

— Боже мой! — изпъшка Мариса. — Вратата към чакалнята е отворена. Помня много добре, че я затворих.

— Какво ще правим? — проплака Уенди.

— Не зная — каза отчаяно Мариса.

— Трябва да стигнем до стълбището — реши Уенди.

Няколко мига стояха като парализирани в нерешителност.

Не чуваха други звуци.

— Искам да се махнем оттук — каза най-после Уенди.

— И аз — съгласи се Мариса, обхваната от същото нетърпение.

Прокраднаха се мълком до вратата. Вмъкнаха се в чакалнята и заоглеждаха сенките. Отвъд чакалнята имаше къс коридор и в дъното му се виждаше червената светлинка с надпис „Изход“. Забързаха през чакалнята към този спасителен бряг, извеждащ до стълбището, но не успяха да го достигнат. Спряха вкаменени, а Мариса издаде приглушен писък. Точно срещу тях иззад асансьорите изскочи мъжка фигура. Лицето бе скрито в сянката. Двете приятелки се извъртяха обратно, за да се доберат отново до ултразвуковата стая, но се заковаха отново на място. Вратата към стаята се тресна и пред нея се появи друга тъмна фигура.

Двата силуета заплашително се насочиха към тях. Притиснати отпред и отзад, жените се оказаха в капан.

— Какво става тук? — попита Мариса, като се стремеше напразно да придаде на тона си известна властност. — Аз съм доктор Блументал, а тя е доктор…