Робин Кук - Признаци на живот

— Здравей, Гъртруд — обърна се той към съдийката.

— Пешком ли пристигна? — попита иронично тя.

— Какви ги приказваш? — отговори онзи. — Знаеш, че живея близо до болницата „Съмървил“. Как ще дойда пеша дотук?

— Опитах се само да бъда саркастична — каза с отвращение тя. — Както и да е. Тук са документите за освобождаване под гаранция на тези две дами: по десет хиляди за всяка.

Поръчителят пое документа и го разгледа. По лицето му пролича, че се е впечатлил и развеселил.

— Ооо, десет хиляди долара! — извика той. — Какво са сторили, да не са нападнали Бей Банк на Харвард Скуеър?

— Нещо такова — отвърна съдийката. — За понеделник тези дами са призовани пред съда по обвинение, че са нахлули в чуждо владение, че са извършили умишлено посегателство на чужда собственост, че са откраднали чрез незаконен достъп до компютър документи и… — Съдийката прегледа листа пред себе си. — О, да, нанесли са побой на нощния пазач.

— Не е вярно! — изкрещя Мариса, неспособна да се въздържа повече. Това внезапно избухване предизвика нов порой от сълзи по лицето й. Тя продължи с объркани изрази, че фактите са тъкмо обратните: пазачът ги е атакувал.

— Пол Ейбръмс ще свидетелства за това — добави тя.

— Мариса, престани — смъмри я Робърт. Не искаше да повярва в лудостта на жена си.

— Вие сигурно забравяте — впи неприязнен поглед в Мариса съдийката, — че мистър Ейбръмс е също обвиняем в тази акция и ще бъде изправен да отговаря пред съда, когато излезе от болницата.

— Кой от двамата е Бюканън и кой е Андерсън? — попита уреждащият гаранцията, като се доближи до мъжете.

— Аз ще поема грижата по гаранцията — намеси се адвокатът. — Банкерът на мистър Бюканън очаква вашето телефонно обаждане, за да уреди и двете гаранции. Заповядайте телефонния номер.

Поръчителят пое подадения му лист.

След като телефонният разговор бе проведен, цялата документация се оформи много бързо.

— Е, всичко приключи засега — обяви съдийката.

— Благодаря ви — изправи се Мариса.

— Съжалявам, че не останахте доволни от нашите удобства тук, в Районния съд — каза ехидно съдийката.

Мистър Фриборн съпроводи двете двойки вън от стаята.

Мариса и Уенди бяха премръзнали, когато се настаняваха в колите си. Никой не бе отронил и думица след напускането.

— Благодаря ти, че дойде, Джордж — обърна се Робърт към адвоката си.

— Наистина, благодарности — обади се и Густав.

— Ще се видим в понеделник сутринта — помаха им с ръка адвокатът, като се настаняваше в черния си лъскав мерцедес.

Робърт и Густав раздрусаха ръце с взаимна симпатия.

Робърт влезе в колата и погледна към Мариса, но тя се бе втренчила право пред себе си с упорито издадена напред брадичка. Той запали мотора и пое.

— Не е необходимо да ти повтарям отново, че те предупредих какво ще излезе от всичко това — каза най-после Робърт.

— Божичко! Не казвай нищо! — Мариса чувстваше, че след тежките изпитания сега се нуждае от душевен комфорт, а не да й се чете конско.

— Мисля, че ми дължиш някакво обяснение — подкани я той.

— А аз мисля, че не ти дължа нищо — впи тя гневен поглед в него. — И нека ти кажа нещо: тези пазачи в клиниката бяха луди. Единият едва не ме застреля в лицето от упор. Същото ти го каза и наетият от теб човек. Дори ни биха.

— Всичко това е малко трудно за вярване.

— Искаш да кажеш, че те лъжем? — извика Мариса, недоумяваща от изреченото от Робърт.

— Вярвам, че вие си вярвате — бе уклончивият отговор на мъжа й.

Мариса само стисна гневно юмруци и изскърца със зъби. Пътуваха известно време във враждебно мълчание. Накрая Мариса не издържа и се обърна настойчиво към него:

— Защо изпрати човек да ме следи?

— Несъмнено е било най-правилното решение, което съм вземал.

— Това не е отговор — настоя тя. — Защо изпрати човек да ме шпионира? Неприятно ми е.

— Изпратих човек след теб, за да опита да те предпази от забъркване в мръсни каши, но той не успя.

— Някой трябва да се опита да проследи тези туберкулозни случаи — каза Мариса. — Налага се понякога да се поема риск.

— Но не чак до степен да се нарушава законът — рече Робърт. — Вманиачила си се на тази тема и съвсем си превъртяла. Превърнала си я в кръстоносен поход, а това ме вбесява. Не мога да повярвам, че това си ти. Опитваш се все още да оправдаеш непростимото си поведение.

— Ами ако ти кажа, че само в Женската клиника открихме нови осемнайсет случая на туберкулозен салпингит? — добави Мариса. — Не мислиш ли, че само този факт е достатъчен да подкрепи моите съмнения? Ребека Зиглър дори не е сред тези осемнайсет. Нейното досие беше вече изтрито от компютърната памет. Какво ще кажеш?