— Ваша Милост — взе думата мистър Фриборн, — ако ми позволите, моята доверителка доктор Мариса Блументал-Бюканън е известна и утвърдена лекарка в нашия щат. Получавала е престижни държавни награди. Твърдо съм убеден, че може да бъде освободена от наложената сума за гаранция, определена от госпожа съдийката. Доктор Блументал-Бюканън е самата гаранция със своята лекарска съвест.
— Ваша Милост — намеси се и адвокатът на Уенди, — бих искал да се присъединя към предложението на своя уважаван колега. Доктор Уенди Уилсън-Андерсън е от състава на известния Масачузетски център за очи и уши. Работи там като офталмолог.
За пръв път съдията вдигна очи от книжата пред себе си и като изгледа групата, застанала пред него, с хладен поглед, каза:
— Мога да намаля гаранциите наполовина, по пет хиляди на всяка.
Точно в този момент спретнат и елегантен мъж доближи прокурорската маса. Той допря с ръка рамото на прокурорката и поговори доста продължително с нея. Когато приключи разговорът, прокурорката се съвещава известно време с двамата си колеги.
— Предварителното разглеждане на делото се обявява за осми май 1990 година — обяви съдебният чиновник.
— Ако позволите, Ваша Милост — прокурорката доближи отново съдийската маса, — получи се ново развитие на разглеждания случай. Мистър Брайън Пирсън би желал да се обърне към почитаемия съд.
— А кой е мистър Брайън Пирсън? — попита съдията.
— Аз съм юрисконсултът на Женската клиника — представи се мистър Пирсън. — Престъпленията по това дело са извършени на територията на клиниката. Доктор Уингейт, директор на клиниката, ме изпрати да отправя молба към почитаемия съд. Въпреки че поведението на обвиняемите е непростимо, клиниката желае да се снемат обвиненията, като двете лекарки признаят по съвест своята отговорност и дадат дума, че в бъдеще ще се отнасят с респект към клиниката и подобни прояви не ще се повтарят. За нанесените имуществени щети ще се договорим при приемливи условия.
— Най-меко казано, това е направо небивало — каза съдията и се обърна към прокурорката: — Какво е мнението на обвинението по повод на това развитие на процедурата?
— Нямаме нищо против, Ваша Милост — отговори прокурорката. — Ако клиниката не желае да се налагат санкции, то прокуратурата няма да настоява за тях.
— Е, това вече е извънредно любопитно! — каза съдията и като се обърна към Мариса и Уенди, произнесе на латински: — Никакво преследване! Това се случва за първи път в моята практика. Но ако никой не иска да обвинява никого, налага се да прекратя делото. Преди да го сторя обаче, искам да изразя своето мнение. — Той се наклони напред и впи вече остаряващите си очи в двете жени пред себе си. — От запознаването си с материалите по това дело стигнах до заключението, че и двете сте постъпили съвсем безотговорно и по-специално в качеството си на лекарки. Не мога да допусна такова явно пренебрежение към закона и частната собственост. Делото е прекратено, но вие трябва да се чувствате безкрайно задължени на клиниката за проявеното благородство и доброта.
Адвокатът Фриборн докосна ръката на Мариса и я подкани да излизат. Съдебният чиновник вече призоваваше участниците в следващото дело. Объркана, но щастлива да напусне съдебната зала, Мариса заговори едва когато се отдалечиха достатъчно:
— Как стана всичко това?
— Много просто — отговори адвокатът. — В клиниката са решили да се покажат великодушни и да снемат от вас всякаква отговорност, с изключение на договарянето за резонни компенсации.
— Как мислиш — намеси се Робърт, — какъв ли вид компенсация ще искат?
— Нямам никаква представа — отвърна адвокатът.
Уенди прегърна Мариса и я притисна силно към себе си.
— Ще ти се обадя — пошепна Мариса на ухото й.
Уенди кимна и си заминаха с Густав и техния адвокат.
Робърт се съвещава още няколко минути с Фриборн, след това се разделиха. Върна се при Мариса и я отведе до колата.
— Изглежда, извадихте голям късмет — каза, когато потеглиха. — Фриборн никога не е чувал за такъв случай. Проява на великодушие от страна на клиниката беше снемането на отговорностите.
— Всичко това е майсторско прикритие — натърти Мариса.
— Какво?! — изгледа я Робърт, сякаш не бе чул добре.
— Чу ме добре — отвърна Мариса. — Това беше хитро скроен трик, за да не разбере обществеността какви горили наемат за пазачи в клиниката. Това беше и най-хитрият номер, за да ни отстранят от нашите проучвания за тези туберкулозни салпингити и евентуални разкрития около смъртта на Ребека Зиглър.
Читать дальше