Робин Кук - Признаци на живот

— О?!

— Изненада ме локализацията. Искаш ли да отгатнеш?

— Мисля, че в момента ми липсват интелектуални сили.

— Брисбейн — каза Сирил.

— Австралия?

— Да. Брисбейн, Австралия. Той е в онази част от страната, наричана Златния бряг.

— Не съм даже сигурна в коя част от континента е Брисбейн.

— Намира се в Куинсланд, източното крайбрежие. Веднъж го посетих по служба. Очарователен град. Великолепен климат. Цял низ от високи строежи по протежение на плажа южно от града.

— Има ли някаква теория защо концентрацията е именно там? — запита Мариса.

— Не, но бе отбелязано известно покачване на случаите от обща туберкулоза в страните, позволили значителна имиграция от Югоизточна Азия. Доколко Брисбейн е приел от тези хора, нямам никаква представа. Съществува слабо покачване на туберкулозата и тук, в САЩ, но не повече, отколкото са се разпространили наркоманията и СПИН-ът, нито пък се дължи на промяна в патогеничността на самата бактерия. Ето ти и статия относно случаите в Австралия.

Той подаде на Мариса ксерокопие от статия, отпечатана в „Австралийски журнал по инфекциозни болести“.

— Явно авторът е патологоанатом и е открил двайсет и три случая на туберкулозен салпингит. Доста добра работа е написал.

Мариса прегледа статията. Беше й трудно да се възхити. Австралия беше на другия край на света.

— Приятелят от бактериологията ми каза и нещо друго — продължи Сирил. — Има един случай на дисеминирана туберкулоза тук, в „Мемориал“. Споменавам ти го, защото пациентката е двайсет и девет годишна и произхожда от заможна бостънска фамилия. Казва се Ивълин Уелс. Помислих си, че може също да те интересува.

— Благодаря ти, Сирил — направи опит да се усмихне Мариса. Боеше се, че може отново да се разплаче. Срещата със стария приятел я разчувства.

Сирил постоя още петнайсет минути, след което реши да си тръгва. Трябвало да бъде в Атланта тази вечер.

След като приятелят й си отиде, депресията я обхвана отново. Остана продължително на стола си, без да върши нищо, но не заплака. Наблюдаваше през прозореца с празен поглед улицата. По някое време се досети за информацията, донесена от Сирил. Реши да прочете статията по-късно, грабна си палтото и се отправи с колата към „Мемориал“.

Ивълин Уелс бе настанена в отделен стъклен бокс от интензивното отделение. Младата жена умираше. Докарана в болницата в безсъзнание, състоянието й не се променяше. Полагаха изключителни грижи за нея: беше включена на командно дишане, цял сноп тръбички за интравенозни вливания обхващаше тялото, но без никаква полза.

Мариса се срещна с нейния лекар. Той я осведоми за тежкото заболяване на жената, а Мариса го замоли, ако е възможно, да й даде допълнителни сведения за гинекологичното състояние на болната и да разбере от нейния съпруг дали е посещавала Женската клиника в Кеймбридж.

След това се прибра у дома. Макар че не беше яла цял ден, подмина кухнята и се настани в кабинета си. Въпреки пълното изтощение не легна да спи, а се зачете в статията, донесена от Дубчек.

— Часът е почти девет — изненада я Робърт, изправен на вратата. Не беше го чула кога е дошъл. Тонът и целият му вид изразяваха постоянната раздразнителност напоследък.

— Много добре знам колко е часът — отвърна Мариса.

— Можеше поне да звъннеш един телефон — каза Робърт. — Последно те видях тази сутрин, когато хукна от колата. Вече се канех да те търся с полиция.

— Твоята загриженост е наистина трогателна — каза иронично тя. — Ако те интересува този факт, не съм забременяла.

— Признавам, че не съм и очаквал да бъдеш. — Гласът на Робърт бе поомекнал. — Поне никой не може да ни обвини, че не сме положили всички усилия. Жалко, че нови десет хиляди излетяха напусто.

— Божичко, дай ми сили! — въздъхна Мариса.

— Гладна ли си? — попита Робърт. — Аз умирам от глад. Какво ще кажеш да излезем навън за вечеря? Би трябвало да отпразнуваме твоята победа в съда. Зная, че не ти се ще заради лошата вест, но и спечелването на делото не е малка работа.

— Защо не отидеш сам?

Не беше в настроение и й се искаше да му върне удара заради споменаването за десетте хиляди долара, но нямаше сили да започва кавга.

Той напусна стаята и след малко тя го чу да си приготвя нещо за ядене в кухнята. Мариса понечи да го последва, но веднага осъзна, че няма никакъв смисъл да разговаря с него. Той не я разбираше изобщо, да не говорим за тревогите й по туберкулозата. Седна пак и продължи да чете статията.