Робин Кук - Признаци на живот

— Това е едно от местата в света, което винаги съм мечтала да посетя — призна Уенди. — Гмуркането е моята велика страст. Започнах в Калифорния, когато специализирах. Всяка ваканция прекарвах на Хаваите, за да упражнявам гмуркането. Всъщност там се срещнахме с Густав. Ти не си ли се гмуркала?

— Съвсем малко. Тренирах в колежа, а след това няколко пъти съм опитвала на Карибските острови.

— Влюбена съм в този спорт, но за съжаление твърде отдавна не съм имала възможност да се гмуркам.

— Какво е мнението ти за статията? — смени темата Мариса.

— Добра е, но авторът не е сигурен за начина на разпространяването — каза Уенди.

— Същият въпрос тревожи и мен — сподели Мариса. — Чудя се дали не е по венерически път.

— Какво ще кажеш за заразени влагалищни тампони?

— Идея. Аз ползвам само тампони.

— Аз също — откликна Уенди, — но за съжаление в статията не се споменава нищо за употребата им.

— Хайде да позвъним в Брисбейн и да поговорим със самия автор — каза Мариса.

— Каква е разликата в часовите пояси между Бостън и Австралия? — запита Уенди.

— Нямам представа — отговори Мариса.

Уенди вдигна слушалката и набра номера на „Справки“. Зададе въпроса си, а после се обърна към Мариса:

— В Австралия са четиринайсет часа напред от нас.

— Това значи?

— Че там сега е утре около обяд.

Взеха номера на клиниката „Грижи за жената“ в Австралия, в Брисбейн, където работеше авторът на статията, и дадоха поръчка за разговор чрез трансокеанската служба. Уенди включи високоговорителя на телефона, за да слушат и двете. Телефонът звънна и Уенди каза:

— Обажда се доктор Уилсън от Бостън, САЩ. Бих искала да говоря с доктор Тристан Уилямс.

— Не съм убедена, че при нас има Тристан Уилямс — отговори телефонистката. — Почакайте за момент, моля. — Чу се музика, докато жената се осведомяваше, а след това отново гласът й: — Казаха ми, че доктор Тристан Уилсън е работил тук, но вече отдавна не е при нас.

— Бихте ли ми казали къде можем да го намерим? — запита Уенди.

— За жалост нямам никаква представа — бе отговорът.

— Имате ли „Личен състав“?

— Естествено, имаме. Да ви свържа ли?

— Моля, ако обичате.

— Личен състав — чу се мъжки глас.

Уенди обясни отново, че иска да разбере местонахождението на д-р Тристан Уилямс. Отново бе помолена да почака. Този път измина по-продължително време, докато гласът се обади пак:

— Съжалявам, но току-що научих, че доктор Уилямс е работил тук и преди около две години е бил освободен. Сегашното му местопребиваване е неизвестно.

— Ясно — каза Уенди. — Можете ли да ме прехвърлите в патологията?

— Разбира се — отговори човекът от Австралия.

Чакаха цели десет минути, за да се обади някой от патологията. Уенди каза името си и какво иска.

— Никога не съм се срещал с този човек. Напуснал е клиниката, преди аз да постъпя.

— Написал е статия, когато е работил в клиниката ви — обясни Уенди. — В нея са описани серия пациентки. Интересува ни проследени ли са те в по-нататъшното им развитие и има ли още допълнителни случаи.

— Не сме имали нови случаи — отвърна докторът. — Колкото до проследяване на описаните случаи, не е правено такова.

— Можете ли да ни посочите някои от имената на описаните случаи? — запита Уенди. — Бих искала да се свържа с тях и да проуча медицинската им история. Имаме пет подобни случая тук, в Бостън.

— Абсолютно невъзможно. Тук спазваме стриктно предписанията за лекарска тайна. Съжалявам. — Последва щракане от затваряне на телефона.

— Затвори! — изрева Уенди възмутена. — Ох, нервите ми!

— Старата история за лекарската тайна е бариерата, поставяна пред нас — продума разгневена Мариса. — Колко жалко!

— Много съм любопитна — каза Уенди — да разбера как ще се държат с нас тези господа от „Грижи за жената“, ако утре се изправим на прага на клиниката им?

— Да, да! — подметна Мариса. — Хайде да изтичаме утре сутринта и да ги попитаме.

— За мен всичко това не е така абсурдно — каза Уенди със светнали очи. — Любопитна съм да видя какво ще сторят, ако посетим клиниката им. Струва ми се, че ще бъдат поласкани да посрещнат двама лекари, прелетели половината свят, за да се запознаят с техните условия и методи на работа.

— Сериозно ли говориш? — запита учудено Мариса.

— Защо не? Колкото повече мисля по това, толкова по-добре ми звучи. Каква ваканция ще си устроим, боже! Ще открием този Тристан Уилямс. Все някой от патологията ще знае къде е заминал. Сама разбираш, че така ще го намерим по-лесно, отколкото да го издирваме по телефона.