Кейт Мос - Лабиринтът

— Кой си ти?

Гилем не му обърна внимание.

— Къде е Еврьо? Защо не е тук?

— Баща ми е мъртъв — отвърна младежът. В гласа му имаше не скръб, а нещо като самохвална гордост, която Гилем не можеше да разбере. — Сега вече аз съм владетел на именията на рода Еврьо.

Гилем се засмя.

— Или най-вероятно ги владее майка ти.

Момчето трепна, сякаш го удариха.

— Я ми кажи, господарю Еврьо — каза Гилем презрително, — защо момичето е притрябвало на майка ти?

— Толкова ли е важно? То е дете на еретици. Трябваше да ги изгорят всички на кладата.

В мига, в който изрече думите, Еврьо съжали, но беше късно. Гилем преряза гръкляна му, като прокара ножа от едното до другото ухо.

— Per lo Miegjorn — каза той.

За Миди.

Кръвта рукна на тласъци от раната върху красивите килими. Гилем пусна Еврьо и той се свлече.

— Ако слугата ти се върне бързо, ще живееш. В противен случай не е зле да се помолиш на своя Бог да ти опрости греховете.

Гилем отново си сложи качулката и побягна. Трябваше да намери Сажо преди убиеца.

Малката група продължи да си проправя път през студената нощ.

Ориан вече съжаляваше, че са взели каруцата. С коне щяха да се придвижват по-бързо. Дървените колела се удряха в парчетата кремък и дращеха по твърдата вледенена земя.

Заобикаляха главните пътища, които още бяха препречени, и първите няколко часа пътуваха на юг. После, когато зимният здрач отстъпи място на нощната тъма, завиха на югоизток.

Бертранд спеше, завита презглава с наметалото. Хапещият вятър свистеше под чергилото на каруцата. Момичето беше засипало Ориан с въпроси за живота в Каркасон едно време, преди войната. Ориан се подразни и й даде бучки захар и вино с приспивателно. Накрая детето млъкна и потъна в дълбок сън.

— Събуди се!

Сажо чу нечий глас. Мъж. Съвсем наблизо.

Опита се да се размърда. Всичко го болеше. Пред очите му блеснаха светкавици.

— Събуди се!

Този път гласът беше по-настойчив.

Сажо трепна. До разраненото му лице се допря нещо студено и успокояващо. В съзнанието му бавно изникна споменът за ударите по главата, тялото, навсякъде.

Дали беше мъртъв?

После си спомни. Някой извика на войниците да спрат.

Вероятно не беше мъртъв.

Сажо отново се опита да се раздвижи. Усети зад гърба си нещо твърдо. Разбра, че ръцете му са извити назад. Опита се да отвори очи, но едното се бе издуло. Затова пък другите му сетива се бяха изострили. Чуваше, как конете пристъпват, как чаткат с копита. Чуваше гласа на вятъра и писъците на козодоите. На самотен бухал. Това бяха звуци, които разбираше.

— Можеш ли да движиш краката си? — попита мъжът.

Макар болката да беше жестока, Сажо се размърда.

— Ще се задържиш ли на кон?

Сажо се вгледа в мъжа, който го освободи. Нещо в гласа и в начина, по който извръщаше главата си, му се стори познато.

Изправи се със залитане.

— На какво дължа такава добрина? — попита, като разтриваше китките си.

После внезапно разбра. В съзнанието му изплува замъкът Контал и Алаис.

— Гилем дю Ма — промълви Сажо.

Мъжът го погледна изненадано.

— Познаваме ли се, приятелю?

— Едва ли помниш — отговори Сажо, нямаше сили да го погледне в лицето. — Я ми кажи, amic 103 103 Приятелю (окситански). — Б.пр. — натърти той на думата. — Какво искаш от мен?

— Дойдох да… — Гилем беше смутен от враждебността му. — Ти си Сажо дьо Сервиан, нали?

— И какво от това?

— Заради Алаис, която и двамата… — Гилем замълча и се отърси от вълнението. — Тук е сестра й Ориан заедно с един от синовете си. Пристигнали са с войската на кръстоносците. Ориан е дошла заради Книгата.

Сажо го погледна вторачено.

— Каква книга? — попита той предизвикателно.

Гилем продължи, без да му обръща внимание:

— Ориан е научила, че имате дъщеря. Отвлякла я е. Не знам накъде са поели, но точно след здрачаване са напуснали лагера. Дойдох да ти съобщя и да ти предложа помощ. — Той се изправи. — Но ако ти не я искаш…

Сажо пребледня.

— Чакай! — извика той.

— Ако искаш да си върнеш дъщерята жива — продължи Гилем, без да трепва, — предлагам да забравиш за враждебното си отношение към мен, каквото и да го е породило.

Той му подаде ръка.

— Знаеш ли къде Ориан е могла да я отведе?

Сажо се взря в мъжа, когото беше мразил цял живот. Но заради Алаис и дъщеря му пое протегнатата ръка.

— Детето си има име — рече той. — Казва се Бертранд.

Връх Суларак

Петък, 8 юли 2005 година