Лоренцо Каркатера - Вълка

— Нещо ново? — попитах.

Гласът на Анджела прозвуча в ухото ми:

— Никакви следи от него.

— Ще се появи.

— Двама от руснаците ме засякоха — обади се Брунело. — Така че няма да съм сам.

— Не се притеснявай — отговорих му. — Никой от нас няма да остане сам за дълго.

Тръгнахме към „Сикстинската капела“, минавайки през тесния вход близо до „Страшния съд“. Аз влязох първи и забелязах Анджела с няколко ученички-тийнейджърки, с една от които разговаряше непринудено. Тя беше с черно яке, маратонки „Найки“ прилепнали по краката ѝ джинси „Джей Крю“. Анджела вървеше към центъра на голямата зала.

Брунело и Манцо заеха позиции, единият до стената най-близо до изхода, а другият застана директно от другата страна, скрит зад пазачите, които пропускаха посетителите.

Аз стоях с лице към дъното на залата, „Страшният съд“ беше зад гърба ми, а фреската на Микеланджело на тавана — точно над мен.

Бях заел моята позиция.

Раза стоеше в средата на една детска туристическа група, осемнайсет момичета и момчета в задължителната униформа на ученически лагер — еднакви тениски, спуснати върху джинси. С тях бяха три учителки. Той се усмихна на децата, които изглежда се чувстваха спокойно в компанията му. Той дъвчеше дъвка, на врата му на кожена каишка висеше скъпа камера с капак върху обектива. Раза се спря и огледа залата. Огледа всичко — картините, старинните мебели, абсолютната величествена атмосфера — и на лицето му изгря усмивка. Сякаш влизаше тук за първи път.

И за последен.

Той беше на уреченото място.

Флоренция, Италия

— Появи се — докладва Бърк. — Бавно върви към главния вход, без да се спира и да оглежда. Върви право към целта.

— Руснаците са навсякъде — обади се Маласън в нейния микрофон. — Ако се наложи, ще открият ураганен огън и ще му осигурят прикритие.

— Той е атентатор-самоубиец — обади се Рурк. — Дошъл е тук да умре. Руснаците няма да искат да му правят компания. Сигурно имат план за оттегляне.

— Избухне ли бомбата, никой няма да може да се измъкне — намеси се Пиърс. — Нито ние, нито те.

— Тогава да се погрижим да не избухне — каза Бърк.

— При мен има четирима — обади се Андерсън. — Те постоянно пускат другите да минат пред тях, което означава, че нямат намерение да влизат.

— Те ще осигуряват прикритие отвън — поясни Уивър от микробуса. — Ще се целят или в нас, или в пазачите, които се опитат да препречат пътя на оттеглящите се.

— Имаш ли визуална картина на мястото, където са оставили транспорта им? — попита Бърк.

— На две пресечки от Галерията — отвърна Уивър. — Два седана с по четири врати, без шофьори в тях.

Бърк се намираше на около десет метра от Аврим и тръгна към него.

— Ще отида да осъществя контакт с него — каза той. — Ако не успея да го склоня, ще дам сигнал и вие ще трябва да го свалите.

— Готов съм — отговори Киндър. — Ще бъде трудно с всичките тези хора наоколо. Ако можеш да го изкараш на някое по-безлюдно място, ще ми помогнеш много.

— Ако не можеш да произведеш чист изстрел, не стреляй — каза му Бърк. — Насочи вниманието си към руснаците. Дженифър ще го премахне с нож.

— Тръгвам — докладва Маласън. — Ще се целя във врата му. Бомбата ще покрива гърдите и гърба му.

— Останалите: задачата ви е да очистите руснаците — нареди Бърк. — Но ако се налага да стреляте по пазачите, гледайте да е на месо.

Бърк отиде в средата на залата и се спря пред Аврим, като видимо го изненада.

— Здрасти — изрече с усмивка. — Ще ми помогнеш ли да намеря изхода?

Ватикана, Италия

Погледите ни с Раза се срещнаха. Нарочно исках да ме види, да изпадне в паника — дори и само за секунда. Той улови погледа ми и изглежда ме позна. Вероятно от фотография, която някой му беше дал. Изглеждаше по-млад отколкото си го представях. Движеше се като програмиран, като танцьор, който репетира танцови стъпки. Беше облечен с дънково яке и избеляла тениска отдолу. Той вдигна дясната си ръка на височината на кръста, помаха ми с пръсти и ми се усмихна. После се отдели от групата с децата и тръгна към мен, спокойно и непринудено, в пълен контрол над ситуацията.

Терорист, който се канеше да пристъпи през вратата на Рая.

И тогава осъзнах, че Раза не е атентаторът.

Той беше примамката.

— Атентаторът е някъде в залата — изрекох в микрофона. — Разберете кой е и къде се намира.

— Как ще го разпознаем? — попита Брунело.