Лоренцо Каркатера - Вълка

— Добре — отвърнах в микрофона. — Как да стигна до моста?

Флоренция, Италия

Двама от руснаците в Галерията бяха мъртви, подпрени на една от стените. Маласън беше убила единия с нож в корема. Вторият беше уцелен от Киндър от близко разстояние.

Бърк водеше Аврим към изхода от Галерията. Пиърс вървеше пред тях и играеше ролята на щит към всеки, който дръзнеше да ги нападне.

— Чакайте сериозна компания от две посоки — обади се Уивър от микробуса. — Руснаци откъм гърба ви и отвън.

— Андерсън, чакай ни на изхода — нареди Бърк. — Ще ти предам обекта.

— И къде да го заведа?

— Където руснаците са паркирали колите си — отвърна Бърк. — Уивър ще те напътства.

— И после?

— Ще ти кажа, като стигнеш там. Останалите: пълно бойно снаряжение и бронежилетки. Правете всичко възможно да няма жертви сред полицаите и цивилните. Придвижете се към мястото, където руснаците са оставили колите си. Там ще чакат Уивър и Андерсън.

— В Галерията остават шестима стрелци и те се движат бързо към изхода — докладва Маласън.

— Още четири или пет по улицата, насочват се към вас — обади се Андерсън.

— Уивър, колко пазачи има около сградата? — попита Бърк.

— Виждам четирима на екрана — отговори Уивър. — Малко по-нагоре е паркирана синя кола, в нея има поне трима души.

Аврим, целият плувнал в пот, с изтръпнали ръце от стискането на Бърк, влачеше краката си, докато вървеше, опитвайки се да спре едрия непознат.

— Не можеш да ме изкараш оттук — каза му. — Твоето е самоубийствена мисия, не моето.

— На теб какво ти пука? Нали така или иначе възнамеряваше да умреш днес?

Двамата бяха на по-малко от десет метра от изхода на галерията.

Бърк кимна на Андерсън.

— Той е твой сега. Ако се опита да се отскубне от хватката ти, пречупи му врата и го използвай като щит, когато руснаците открият огън. Бомбата ще избухне само ако се натисне бутонът.

— След колко време е нагласено устройството да избухне? — попита Андерсън и грабна Аврим за ръцете.

— Устройството е грубо сглобено, трудно е да разбера — отвърна Бърк. — Но предполагам, петнайсет, може би двайсет секунди.

Андерсън и Аврим излязоха на следобедното слънце, Бърк ги следваше отзад. Руснаците тичаха по коридора зад тях, Маласън и Киндър бяха някъде наоколо.

— Ето ги, идват — каза Бърк в микрофона. — Пестете всеки патрон като последен и ще се видим, като свърши всичко.

Тичах по Пасето ди Борго, тесен и открит коридор от червени тухли, който извеждаше от Ватикана към замъка „Сант Анджело“.

Някога е бил използван за затвор и убежище, но сега беше туристическа атракция, до която се стигаше по Моста на ангелите.

Намирах се по средата на коридора, когато чух стъпките на Раза някъде пред мен. Лука Франтони ме беше напътствал, докато излязох от Ватикана и се озовах в коридора. Помагаше ми да се ориентирам от един ъгъл в друг, от едно стъпало на друго, докато изляза на открито.

Откъм залите на Ватикана зад мен още се чуваше стрелба. Битката между Анджела и хората ѝ срещу руснаците навлизаше в разгара си.

— Някой вижда ли какво става вътре? — попитах.

— Не се притеснявай — обади се Франтони. — Анджела има достатъчно сили. Аз имам десетина човека вътре и още двайсет, чиято задача е посетителите да не пострадат.

Ускорих крачка и продължих напред. Чух стъпки зад мен. Беше Анджела. Само като я видях, с разтворено яке, с пистолет във всяка ръка, с маратонки, не можах да се сдържа и се усмихнах. Продължих да тичам и не забелязах как трима руски стрелци се прицелиха в нея. Разбрах едва когато чух изстрелите и нейния стон, след което тя падна на земята, а лицето ѝ се одраска в червената тухлена стена.

Обърнах се назад и видях стрелците. Анджела беше на земята, легнала на едната си страна, с гръб към стената. Напъхах детонатора в джоба си и извадих втори пистолет, също „Глок“, от кобура на лявото ми бедро. Прицелих се с двата пистолета и стрелях по руснаците. Те отвърнаха на огъня. Куршумите засвириха покрай мен, забивайки се в стената, образувайки малки облачета прах от разбития камък.

— Анджела е ранена — казах в микрофона. — Трима руснаци идват към мен и ще се доберат до нея. Раза избяга и навярно вече е стигнал замъка.

Едва различих гласа на Брунело на фона на интензивната стрелба, която се водеше в сградата.

— Тримата, които идват към теб, и двамата, които сме притиснали вътре, са последните руснаци. Останалите или са арестувани, или са застреляни от ченгетата.