Лоренцо Каркатера - Вълка

Андерсън и Киндър спряха на кръстовището и използваха за прикритие каменните стени. Бърк стоеше непоклатим в средата на улицата с насочени напред пистолети. Уивър придвижи микробуса напред и спря само на около метър зад него.

— Само кажи кога — обади се Андерсън.

— Сега — отвърна Бърк.

Всеки от тримата откри стрелба в дима, който от вятъра тръгна да се мести в тяхна посока. Ответният огън беше минимален и спорадичен. Куршумите се удряха в камъка или отскачаха от паветата. Скоро стрелбата спря.

Бърк и хората му също спряха да стрелят и зачакаха.

— Може всички да са мъртви — каза Киндър. — Доста олово изхабихме по тях.

— Може да са си плюли на петите — предположи Андерсън. — Мястото е пълно е ченгета. След броени секунди ще са и на тази улица.

— Включи фаровете — нареди Бърк на Уивър. — Димът е много гъст, така ще виждаме по-добре.

Уивър ги забеляза първа — тримата руснаци сякаш възкръснаха от дима.

Един куршум удари Киндър в рамото и пистолетът му падна на тротоара. Андерсън се обърна и си размени няколко изстрела от близко разстояние с втория руснак. Двамата бяха на метър един от друг и всеки изстрелян куршум попадна в целта си.

Бърк свърши патроните и понечи да смени пълнителя, когато беше улучен в левия хълбок. Ударът го събори и той падна на коляно.

Уивър отвори вратата на микробуса и изпразни глока си по посока на стрелеца, който беше улучил Бърк. Четири от куршумите ѝ поразиха руснака и онзи се просна мъртъв по гръб.

Бърк напъха нови пълнители в двата пистолета със забавени от раната движения и насочи пистолетите към руснака, който се канеше да довърши Киндър.

— Залегни! — извика Бърк.

Киндър се просна на тротоара, лицето му беше на сантиметри от канавката. Руснакът, застанал над него, понечи да се обърне и да се прицели в едрия американец.

Бърк го изпревари и стреля. Онзи сякаш подскочи няколко пъти от силата на ударите и падна мъртъв назад, обратно в дима.

Бърк се обърна към Андерсън и последния руснак. Двамата бяха на земята и никой от тях не мърдаше. Киндър се надигна, взе си оръжието от земята и отиде до Андерсън. Погледна към руснака, изрита оръжието му далеч от тялото и коленичи да види в какво състояние е приятелят му.

— Още диша — провикна се. — Има две дупки, едната рана е сериозна.

Бърк отиде при Киндър и му помогна да изправи на крака Андерсън. Уивър премести микробуса до ъгъла, изскочи отвътре и бързо отвори страничната врата. Един по един тя качи ранените вътре и затвори вратата. Изтича отпред, отново седна зад волана и включи на скорост.

— Всички сме вътре — докладва Уивър.

— Да тръгваме — заповяда Бърк. — Нямаме повече работа тук.

Парко Адриано, Италия

Намирах се на втория етаж на замъка с неговите дебели стени. Анджела беше до мен, вървеше в другия край на стълбището. Франтони беше точно пред нас.

Раза се криеше някъде сред тези древни стени и трябваше да бъде намерен.

— Как сте с патроните? — попита Франтони.

— Аз имам два пълни пълнителя — отвърна Анджела.

— Аз съм на изчерпване — отвърнах аз.

— На горния етаж има зала със средновековни оръжия — каза Франтони. — Ако не ви притеснява, че ще нарушите закона, можете да попълните арсенала си с някой и друг експонат. Тези чудесии могат да нанесат много по-големи поражения от пистолета.

— Ако Раза е в тази сграда, той със сигурност ще избере последния етаж, което му дава предимство, ограничава подходите ни към него и осигурява доста свободно пространство за схватки.

— Може да си мисли, че съм сам — предположих. — И точно това искам да си мисли.

— Не можеш да се справиш сам — отвърна Анджела, — когато си ранен.

— Той можеше да заблуди и ченгетата, и вашата група — рече Франтони. — От доста време се крие и знае как да се измъква от „горещи“ места.

— Не и този път — заявих.

— Защо си толкова сигурен? — поинтересува се полицаят.

— Вече сигурно е разбрал, че каквото и да е планирал да се случи във Ватикана, няма да се случи. Това означава, че е коствал на руснаците много пари, време и човешки ресурси, а в замяна не е изпълнил обещаното.

— Значи, ако очисти някого от вас, това може да му спечели червени точки пред руснаците.

— Именно — отвърнах. — А ако има късмет да очисти и двама ни, още по-добре за него. Вероятно отгоре вече е видял как ни раниха с Анджела. Знае, че сме пролели кръв, и си мисли, че това му дава предимство.

Франтони хвърли поглед към мен и към Анджела, докато изкачвахме стълбите. Двамата оставяхме кървави следи.