Лоренцо Каркатера - Вълка

Това беше най-трудното ми решение.

Чичо Карло беше компенсирал със смъртта си само част от предателството — издаването на информация от Джими на руснаците. Но имаше и друга част, за която само аз можех да отмъстя. С неговите действия той застрашаваше живота на сина ми, а аз не можех да позволя подобно нещо.

Приближих се до него. Застанах на сантиметри от инвалидната количка и поставих длан на рамото му. Той направи жест с ръце и аз кимнах.

— Ще стане бързо — казах му. — Обещавам.

Извадих тръбата от устата му и я пуснах на пода.

После застанах откъм машината на гърба на количката и изключих подаването на кислород. Джими започна веднага да се задъхва, погледна ме в очите и направи последен жест.

— И аз те обичам — казах и взех дланта му.

Джими взе да се гърчи, гръдните му мускули се мъчеха да вдишат въздух. Лицето му почервеня, цялото му тяло потрепери, краката също.

Загледах се в океана с мокро от сълзи лице. Усещах как животът бавно напуска тялото на Джими, докато той продължаваше да стиска дланта ми.

Ийст Хемптън, Ню Йорк, САЩ

Есента на 2013 година

Плажът беше пуст, синът ми Джак гонеше Хюго по мокрия пясък.

Анджела вървеше до мен.

Бяха минали осем седмици от схватките в Рим и Флоренция. И макар раните ни още да не бяха заздравели, двамата укрепвахме с всеки изминал ден. Някогашното дребно кутре, което Анджела беше подарила на сина ми, сега се беше превърнало в трийсеткилограмов звяр и следваше Джак навсякъде.

— Колко големи каза, че стават? — попитах Анджела.

— От шейсет до осемдесет килограма — отвърна тя. — Хюго ще стане голям боец.

— Отдавна не съм виждал Джак толкова щастлив.

— Хюго ще му помогне да излекува психическите рани. И ще му бъде приятел, на когото може да разчита.

Погледнах към Анджела.

— Хубаво е човек да има такива приятели — казах.

— Как са Бърк и екипът му?

— Понесоха удари, но ще са готови отново за действия след месец-два. Сега си почиват на Капри, правят тен и се напиват. — Ти успя да направиш впечатление на някои от организациите. Щетите, които можеха да причинят атентатите в Рим и Флоренция, ако не ги бяхме спрели, убедиха Триадите и Якудза да се присъединят към нас във войната.

— Гърците също са в играта, искат да отмъстят за смъртта на Големия Майк.

— На сицилианците само им трябва леко побутване. За тях ще е по-удобно, ако Камората поеме отговорност за ликвидирането на терористите и руснаците.

— А ти? — попитах.

Тя продължи да върви, като босите ѝ крака вдигаха пясък във въздуха след всяка крачка.

— Аз ще съм на линия, ако ти потрябвам — накрая отговори. — Но… ситуацията е сложна.

— Трябва ми известно време — казах ѝ.

— Няма за къде да бързаме.

Прегърнах я през кръста и бавно я придърпах към себе си. Тя облегна глава на рамото ми.

Продължихме да вървим така по брега. Единствените звуци около нас бяха шумът на вълните, смехът на момчето и лаят на кучето.

Бяхме само ние двамата, истински, неподправени, през тези няколко кратки мига. Бяхме в състояние на душевен мир и покой.

Сентръл Парк, Ню Йорк, САЩ

Есента на 2013 година

Седях на една стара дървена пейка срещу Грейт Лоун и гледах как мъже на средна възраст играят софтбол. Свечеряваше се и студен вятър се спусна над парка, подхвърляйки във въздуха листа на дървета и счупени клонки.

Продължавах да гледам играта, без да обръщам внимание на Владимир, който седна на пейката, на половин метър вляво от мен.

— Браво на теб — каза той. — На теб и на Стрега. А аз направих грешен избор. Раза не беше достатъчно екипиран, за да се справи с вас двамата.

— Поиска среща и аз се съгласих.

— Искам да те помоля за една услуга. В замяна и аз ще ти направя една.

— Каква е тя?

— Борбата с теб през това лято ми коства доста пари — отвърна той. — А и Раза не беше единственият терорист, когото спонсорирам.

— Ако си дошъл да искаш заем от мен, забрави.

— Платих им от собствените си пари и сега останах без средства — продължи Владимир. — Всичко това може да се поправи, но ми трябва помощта ти.

— И как точно?

— Трябва да изпера руска валута на стойност петдесет милиона долара и да ги обърна в долари. Единственият, който е в състояние да го направи, е твоят приятел Кодома и неговите банкери от Якудза. Може да стане само за двайсет и четири часа, дори и по-бързо. За съжаление той отказва да прави бизнес с която и да е руска банда, особено с моята.