Лоренцо Каркатера - Вълка

— Оправяй се сам — обади се Манцо. — Няма да можем да стигнем до теб навреме.

Бях на десетина метра от Анджела и спрях да тичам. Извадих празните пълнители на пистолетите, пъхнах пълни и отново се прицелих в руснаците. Постепенно адреналинът и гневът ми се изчерпваха. Боях се да погледна към нея. Боях се да науча истината.

Почувствах изгаряща болка в десния крак — бях улучен. Въпреки това запазих позиция и спокойно се прицелих. Уцелих единия от руснаците точно под челюстта. Той се просна по гръб.

Чух го, преди да го видя. Думите му отекнаха в слушалката ми:

— Върви към Анджела — обади се Франтони. — Остави двамата на мен.

Франтони беше на около пет метра от руснаците и стреля по тях. Единият бързо падна на колене и беше довършен от куршум в главата.

Закуцах към Анджела и взех главата ѝ в ръце. Дясната ѝ ръка беше пропита с кръв, тънки червени струйки течаха покрай пръстите ѝ и оттам на паважа. Гледах я в очите, приближих я до себе си. Кръвта от раната в крака ми капеше върху якето ѝ. Тя отвори очи. Челото ѝ беше цепнато и от него течеше кръв по тениската и врата ѝ.

— Ще можеш ли да станеш? — попитах.

— Не знам, ще се опитам — отвърна тя.

Двамата с усилие се изправихме на крака, но се спряхме, щом чухме стъпки зад гърба ни. Аз се извъртях рязко с двата пистолета по посока на звука.

Мъжът, който вървеше към нас, беше на около трийсет и пет, с черна коса, мускулесто тяло, с два пистолета. Бялата тениска под сакото му беше изцапана с кръв.

— Спокойно — каза Анджела. — Това е Лука Франтони.

Огледах непознатия и кимнах одобрително.

— Ние се познаваме — отвърнах. — Косвено.

Огледах терена зад Франтони, хвърлих поглед към труповете на тримата руснаци.

Потупах го за рамото.

— Длъжник съм ти — казах му.

— Скоро може да се наложи да ми върнеш услугата — отговори Франтони.

Анджела посочи замъка над рамото ми.

— Раза се е укрил вътре.

— Вече може и да е избягал — отвърнах аз.

— Щяхме да чуем — каза тя. — Поставила съм половин дузина от моите хора пред изходите, Франтони също е разположил екипа си. И едните, и другите искат да му видят сметката. Не, според мен той е вътре и ни чака.

Извадих детонатора от джоба си и го дадох на Франтони.

— Ти сигурно ще му намериш по-добра употреба от мен — казах.

Франтони взе устройството и го пъхна в задния джоб на джинсите си.

— Бомбата вече беше обезвредена — отвърна. — Моите момчета я свалиха от тялото на атентатора.

После Франтони се наведе и взе от земята пистолетите на Анджела и ѝ ги подаде. Тя ги взе с окървавените си ръце.

— Да довършим започнатото — каза.

Закуцах в компанията на боса на неаполитанската Камора и шефа на антитерористичния отряд на римската полиция. И тримата бяхме окървавени, но готови за още една битка.

Флоренция, Италия

Андерсън изблъска Аврим в багажника на една от колите, които руснаците бяха паркирали в страничната уличка на две пресечки от Галерията. Зад тях районът се беше превърнал във военна зона. Улиците бяха изпълнени с дим от стрелбата и сълзотворен газ. На асфалта, на тротоара и по капаците на колите лежаха трупове. Витрините на магазините и входните врати на жилищните сгради бяха надупчени от куршуми. Трима униформени полицаи също бяха пострадали — двама ранени и един убит. Четирима от руските стрелци лежаха проснати на паважа, двама от тях още държаха пистолет в ръката.

„Безшумната шесторка“ на Бърк също не остана незасегната. Пиърс седеше, облегнат на стената, близо до паркираните седани. Дясната му ръка беше одраскана. Маласън лежеше по лице на улицата, на метри от него, и не мърдаше. Бърк беше отнесъл куршум в рамото, а друг го беше одраскал отстрани по главата. Дори Аврим беше прострелян в крака и губеше много кръв.

Андерсън беше взел детонатора от якето на Аврим по време на схватката и изчака Бърк да завие зад ъгъла и да дойде при тях.

— Има още седем, може би осем руснаци, които се движат към нас — каза Бърк на Андерсън. — Провери Пиърс и Маласън и се приготви да ги натоварим в микробуса. Уивър трябва да дойде скоро.

— Идвам — обади се Уивър в слушалките им. — До минута ще съм при вас.

— И него ли ще вземем? — попита Андерсън и кимна към Аврим.

Бърк поклати глава.

— Той ще се вози при руснаците — отвърна и издърпа Аврим от Андерсън. — И дай детонатора на Уивър веднага щом се качим в микробуса.

Андерсън тръгна към улицата, за да евакуира падналите си в боя другари.